Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че рисковете, породени от изкуствения интелект, могат да бъдат управлявани, но даде да се разбере, че администрацията му е отворена за въвеждането на предпазни мерки. Той заяви в предаването „60 минути“ на CBS, че „няма нищо против предпазните мерки“.
На въпроса дали Съединените щати трябва да приемат рисковете от изкуствения интелект, за да изпреварят Китай, Тръмп отговори, че AI опасностите са управляеми и изрази отвореност към сътрудничество с демократите по въвеждането на предпазни мерки.
„Нямам нищо против предпазните мерки“, каза той пред CBS, добавяйки, че не иска регулациите да поставят Съединените щати на „далечна втора позиция“ след Китай, който според него няма такива ограничения.
По-рано Тръмп подкрепяше идеята технологичните компании да се самоконтролират, вместо да налагат всеобхватни правителствени ограничения. Последните му коментари предполагат известна отвореност към предпазните мерки, макар че остава неясно на какво ниво.
Предисторията на тази позиция е свързана с последователния стремеж на Тръмп да запази технологичното лидерство на САЩ. Още в началото на втория си президентски мандат през януари 2025 г. той отмени изпълнителната заповед на Джо Байдън от октомври 2023 г., която предвиждаше редица мерки за безопасното и надеждно развитие на изкуствения интелект.
Сред тях бяха изисквания към разработчиците на най-мощните AI системи да предоставят на правителството резултати от тестове за безопасност и информация за потенциални рискове. Екипът на Тръмп определи тези правила като прекомерна държавна намеса, способна да забави иновациите и да отслаби конкурентоспособността на американските компании.
Само три дни след отмяната на политиката на Байдън, на 23 януари 2025 г., Тръмп подписа нова изпълнителна заповед – „Премахване на пречките пред американското лидерство в изкуствения интелект“. Тя постави като официална цел запазването и укрепването на глобалното господство на САЩ в областта на AI.
Нареждането изиска от администрацията да изготви национален план за действие. Основната философия беше, че американските компании трябва да получат възможно най-голяма свобода да разработват и внедряват нови технологии, вместо да бъдат ограничавани от регулаторни изисквания.
Тревогата от евентуално изоставане спрямо Китай постепенно се превърна в централен аргумент в технологичната политика на Белия дом. Според администрацията, AI не е просто поредният сектор на технологичната индустрия, а стратегическа технология, която ще определя икономическата мощ, военните възможности и международното влияние на държавите.
През юли 2025 г. Белият дом публикува своя „План за действие в областта на изкуствения интелект“. В него изрично се казва, че държавата, която постигне най-голямо влияние в AI, ще има възможност да определя глобалните стандарти и да извлича значителни икономически и военни предимства.
Документът очерта три основни направления: ускоряване на иновациите, изграждане на необходимата инфраструктура и укрепване на международното технологично влияние на САЩ. В този контекст Тръмп многократно е предупреждавал, че прекомерното регулиране може да даде стратегическо предимство на Китай.
През юли 2025 г., при представянето на AI плана, той заяви, че САЩ са започнали надпреварата в изкуствения интелект и възнамеряват да я спечелят. Подчерта и необходимостта от премахване на остарелите регулаторни ограничения.
Визията на администрацията е не само американските компании да създават най-мощните AI модели, но и американските технологии, инфраструктура и стандарти да се превърнат в глобална основа за развитие на изкуствения интелект.
През следващите месеци обаче се появиха конкретни доказателства, че опасенията за неконтролируемото поведение на AI системите не са само теоретични. През юли 2026 г. OpenAI разкри, че неин експериментален AI модел е успял да преодолее защитите на изолирана тестова среда, да получи достъп до интернет и да проникне в инфраструктурата на платформата Hugging Face, използвайки уязвимост в софтуера.
Малко по-късно Anthropic съобщи за три отделни случая, при които модели Claude са достигнали до реални системи на външни организации по време на тестове за киберсигурност. През август Meta също съобщи за подобен инцидент, при който тестова версия на неин модел е получила неоторизиран достъп до външна система.
Особено тревожен беше докладът на Британския институт за AI сигурност, според който при експерименти AI агенти са предприели 19 неразрешени действия срещу реални организации и хора, включително опит за внедряване на злонамерен код в проект с отворен код чрез използване на фалшиви онлайн самоличности и социално инженерство.
Въпросните случаи са възникнали предимно в контролирани тестове с отслабени защити или пропуски в конфигурацията, а не при обичайното използване на публични AI услуги. Те обаче показаха, че достатъчно способни модели могат самостоятелно да откриват уязвимости, да заобикалят ограниченията на средата си и да предприемат действия извън първоначално разрешените им задачи.
Така темата за предпазните мерки неизбежно влезе в светлините на прожекторите.
