„Само талантът сваля всички бариери при артистите.“ Тези думи на Вежди Рашидов, изречени пред „Стандарт“ преди години, сякаш събират в едно необикновената му съдба. Момчето, израснало без майка в сиропиталище, успява да извърви пътя от малкото родопско село Студен кладенец до художествените галерии на Париж, Лондон, Токио, Москва и Рим. Приживе получава десетки престижни отличия, а негови произведения намират място в музеи и частни колекции на няколко континента. На 6 ноември 2026 г. големият български скулптор, бивш министър на културата и председател на Народното събрание си отиде на 74 години, оставяйки след себе си повече от половин век творчество.
От сиропиталището до Художествената академияВежди Летиф Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Баща му е миньор, а майка му Кадрие Летифова е известна изпълнителка на народни песни, наричана Славея на Родопите. Детството му обаче е прекършено от трагедия. Майка му загива при автомобилна катастрофа, когато той е още дете.
След смъртта й Вежди попада в сиропиталището в село Студен кладенец, където остава до седми клас. Години по-късно разказва, че преживяванията там го научили да бъде упорит, но му отнели безгрижието на детството. Особено болезнени остават спомените за празниците, когато другите деца изработвали подаръци за своите майки.
В автобиографичните си спомени той признава: „В този ден аз се криех тайно в тоалетната на училището, където плачех, защото нямаше на кого да подаря моя подарък.“
Още като ученик проявява интерес към рисуването и пластичните форми. Първият му опит да постъпи в Художествената гимназия в София е неуспешен. Баща му го изпраща да учи минна електромеханика в Мадан, но младежът не се отказва от мечтата си. На следващата година отново кандидатства в столицата и този път е приет.
През 1970 г. завършва Художествената гимназия, а осем години по-късно и Художествената академия, специалност „Скулптура“, при проф. Димитър Даскалов. Междувременно работи, за да се издържа. През ученическите си години изкарва пари с тежък физически труд, включително в минното производство и на строителни обекти.
Париж отвори вратите към голямото изкуствоПовратният момент в международната кариера на Вежди Рашидов настъпва през 1985 г. Тогава той печели конкурс за творчески престой в прочутото парижко средище „Сите дез ар“, което приема художници от целия свят. Във френската столица започва една от най-важните глави в живота му.
Париж се превръща във втори творчески дом за българския скулптор. Рашидов установява професионални отношения с известни галеристи и художници, а неговите произведения постепенно си пробиват път на международния пазар. Сред творците, с които общува, са знаменитите френски скулптори Сезар и Арман.
Според творческата му биография престижни парижки галерии организират осем негови самостоятелни изложби. От 1987 г. той е член на Парижкия есенен салон, а сред пространствата, представяли произведенията му, е галерията на Жан-Пол Вилен.
През 1996 г. асоциацията „Арт диалог“ в Париж му присъжда наградата за най-добър чуждестранен автор за периода 1989-1996 г. Това е едно от големите признания за творческия му път във Франция. Години по-късно Рашидов разказва пред „Стандарт“, че в колекцията на „Арт диалог“ на Жорж Екли се намират 30 негови произведения.
В същото интервю той споделя и разбирането си за съдбата на една скулптура: „След като напусне ателието, започва истинският живот на творбата, нейното пътешествие.“
Ватиканът, Монако и Полша го отличават още преди големите промениМеждународните награди идват сравнително рано. Още през 1981 г. Вежди Рашидов получава Златния медал на Ватикана на името на Данте Алигиери. През 1985 г. е удостоен и с почетен златен медал на Европейската академия за изкуства в Париж за изключителни заслуги към човешката общност.
Две години по-късно, през 1987 г., печели сребърен медал на Първото световно триенале на портрета в скулптурата в полския град Гданск. През същата година получава и награда от Световното изложение на изкуствата на името на принц Рение в Монако.
Признанието продължава през следващите десетилетия. През 1996 г. идва награда от японската асоциация „Юнекура“, а през 2009 г. Рашидов печели голямата награда за скулптура „Вера“ на международния фестивал „Традиции и съвременност“ в Москва.
През 2013 г. получава и голямата награда на международната изложба за съвременно изкуство CALL'ART във Венеция. В биографията му присъстват още отличия от Армения, Австрия, Турция, Украйна и Русия. Носител е и на най-високото българско държавно отличие - орден „Стара планина“.
От Токио до Лондон. Българинът, чиито творби прекосиха светаГеографията на изложбите на Вежди Рашидов обхваща почти всички големи художествени центрове. Освен в Париж произведенията му са представяни в Лондон, Базел, Берлин, Виена, Амстердам, Варшава, Краков, Москва, Истанбул, Анкара, Делхи, Токио, Сапоро, Сеул и Вашингтон. Излага и в Претория и Йоханесбург, Южна Африка.
Особено значимо място в кариерата му заема Япония. Там той представя творбите си в няколко галерии, сред които пространства в Токио и Сапоро. През 2014 г. организира изложба и в японския Музей на конната цивилизация - среща с публика, за която темата за коня има особено културно значение.
Голям международен успех постига и през юли 2018 г., когато в лондонската галерия „Галиарди“ са представени 44 негови произведения - рисунки и скулптури. Основателят на галерията Роберто Галиарди лично го кани, след като се запознава с творчеството му в София.
Сред другите важни признания е отличието, което получава през 2021 г. в Барселона. На церемония в двореца Пинятели той е удостоен със златния медал на Кралския артистичен кръг за заслуги към европейската култура. Приет е и за почетен член на Съюза на испанските художници.
Произведения на Рашидов се намират в музейни и частни колекции по целия свят. Сред посочените в творческата му биография са музеят „Пушкин“ в Москва, фондация „Лудвиг“ в Кьолн, Националната галерия в Ереван, музеи и колекции в Токио, Музеят на Израел в Йерусалим, галерия „Уфици“ във Флоренция и музейни сбирки в Канада, Китай и Турция.
Рим го аплодира само година преди смъртта муПрез юни 2025 г. Вежди Рашидов отново застава пред международна публика. В галерия „България“ в центъра на Рим той представя 28 рисунки и осем скулптури по покана на Българския културен институт в италианската столица.
Залата е препълнена с творци, дипломати, галеристи, колекционери и почитатели на изкуството. Изложбата е посрещната с продължителни аплодисменти. „Вярвам в максимата, че България трябва да показва талантите си, защото за изкуството няма непреодолими граници“, заявява Рашидов при откриването.
До последните си години той не спира да създава нови произведения и да организира изложби. През 2025 г. представя бронзови маски и рисунки с образа на Бетовен, а през лятото на 2026 г. подготвя в собствената си галерия Vejdi изложба на големите майстори на българската графика. Експозицията събира произведения на 17 известни български художници.
Скулптурата като съдба. Човешкото лице и неговите тайниЗа Вежди Рашидов скулптурата никога не е просто упражнение по форма. В центъра на голяма част от творчеството му е човекът - неговото лице, характер, преживявания и вътрешни противоречия. Рашидов работи с бронз, камък и различни пластични материали, а портретът остава една от най-важните теми в изкуството му.
Неговите скулптурни образи често се отличават с експресивна форма, подчертани обеми и силно психологическо внушение. Наред с пластиката той създава рисунки, акварели и композиции, посветени на човешките чувства, любовта, страданието и паметта.
Сред устойчивите образи в работата му е Кентавърът - същество от античната митология, което съчетава човешкото и животинското начало. Самият Рашидов разказва, че е нарисувал първия си Кентавър десетилетия по-рано и темата продължава да го съпътства през творческия му път.
За него изкуството е неразделно от чувствителността. Той определя чувствата като материала, с който работи, а емоционалността - като част от непрекъснатата си вътрешна борба. Рашидов казва: „Изкуството е моят живот, в крайна сметка.“ И добавя, че то не е просто подарък, а негова съдба.
„Ако изкуството не е игра, то какво е тогава?“През май 2023 г. Вежди Рашидов представя изложбата „Играта“, включваща 20 акварела и четири скулптури. Заглавието не е случайно, а изразява неговото разбиране за свободата на твореца.
„Ако изкуството не е игра, то какво е тогава?“, пита той в текста към изложбата. Рашидов обяснява, че никога не е желаел творчеството му да се превърне в средство за угодничене на чужди вкусове или в продукт за лесно оцеляване.
С течение на времето все по-голямо място в работата му заемат акварелът и рисунката. С тях той изследва същите теми, които присъстват и в скулптурата - човешкото тяло, преживяванията, любовта и преходността на живота.
Освен автор на произведения, Рашидов е и запален колекционер. Той събира картини на европейски майстори от различни епохи, като част от сбирката му включва творби от XVII, XVIII и XIX век. През 2017 г. показва публично част от колекцията си, за да сподели със зрителите любовта си към старото европейско изкуство.
От големия творец до министър и председател на парламентаПолитиката влиза сравнително късно в живота на Вежди Рашидов. След като вече е утвърден художник с международна кариера, той става общински съветник в София, а по-късно и народен представител.
Между 2009 и 2013 г. е министър на културата в първото правителство на Бойко Борисов. Заема същия пост и във втория кабинет на Борисов от 2014 до 2017 г. През октомври 2022 г. е избран за председател на 48-ото Народно събрание.
Като министър работи по международното представяне на българското културно наследство, включително организирането на големи изложби и сътрудничеството с чуждестранни музеи. Сред значимите инициативи през неговите мандати е представянето на български археологически съкровища в Лувъра в Париж.
Обществената и политическата му дейност често предизвиква силни реакции, а самият той неведнъж попада в центъра на остри спорове. През 2023 г. се оттегля от активната парламентарна политика и се връща към ателието и изкуството.
Пред БНТ през септември същата година Рашидов признава: „В ателието се чувствам в свои води. Целият ми живот е ателие.“
Думите, които останаха след негоПрез годините Вежди Рашидов неведнъж разсъждава за преходността на човешкия живот и за способността на изкуството да съхранява паметта. В неговите интервюта темата за времето присъства също толкова често, колкото и разказите за изложби, награди и международно признание.
В разговор за колекционерството и изобразителното изкуство той изрича думи, които след смъртта му придобиват особена сила: „И затова казваме, че изкуството е вечно, защото човекът е тленен.“
