Нарастващото търсене на електроенергия, стимулирано от изкуствения интелект, доведе до това, че в момента е в ход изграждането на смайващо голям брой ядрени реактори, най-големия за последните 40 години. Строят се 79 такива блока, а плановете предвиждат още стотици.
Последният път, когато е имало съпоставим брой енергоблокове в процес на изграждане, е през 1986 г., когато те са били 91. Катастрофата в Чернобил през същата година предизвиква глобално забавяне в строителството на атомни електроцентрали. През 2011 г. аварията в АЕЦ „Фукушима-1“ в Япония допълнително засили негативните нагласи към ядрената енергетика.
Енергийната криза обаче – задълбочена от военните конфликти в Европа и Близкия изток – в съчетание с рязко нарастващите нужди от електроенергия за центровете за данни и изкуствения интелект, измести опасенията, свързани с радиационните рискове, на заден план. В момента се наблюдава „ренесанс“ в сектора на ядрената енергетика.
Според последните данни на Световната ядрена асоциация (WNA), към 16 октомври 2026 г. в световен мащаб се изграждат 79 ядрени реактора: 38 в Китай, осем в Индия и седем в Русия. Още 122 реактора са на етап планиране, а над 300 други се разглеждат като потенциални бъдещи проекти.
Така настоящият списък с проекти включва стотици енергоблокове, макар че преминаването от планове към реално строителство ще изисква осигуряване на финансиране, получаване на лицензи и подготовка на производствените мощности.
Според базата данни на WNA, общата електрическа мощност на блоковете, които се изграждат в момента, възлиза на приблизително 78,9 GW. Става въпрос предимно за енергоблокове с голяма мощност: например китайските проекти „Hualong One“ и CAP1000 са с капацитет съответно около 1,1-1,25 GW, докато руските блокове ВВЕР-1200 са с мощност около 1,2 GW.
В плановете за изграждане са включени и малки модулни реактори (ММР), макар че към момента те представляват едва малък дял.
Съединените щати проявяват най-голям интерес към малките модулни реактори. Те се разглеждат като най-перспективния вариант от гледна точка на скоростта на възвръщаемост на инвестициите.
Изграждането на реактор с голяма мощност може да отнеме от 10 до 15 години – срок, който например секторът на изкуствения интелект не може да си позволи да чака. Теоретично малките модулни реактори биха могли да бъдат построени за пет години.
Експертите обаче посочват сериозен риск: разработчиците на ММР често пренебрегват или омаловажават аспектите, свързани с експлоатационната безопасност на тези нови типове реактори. Въпреки че в световен мащаб се разработват около 70 различни проекта за ММР, все още липсва единен подход за оценка на тяхната безопасност и за лицензирането им.
Строителството на единадесет нови ядрени реактора вече е започнало или предстои да започне през 2026 г. Очаква се през следващите 15 години в експлоатация да бъдат въведени общо 201 реактора. Към момента работят 443 ядрени реактора. Дори като се вземе предвид извеждането от експлоатация на по-старите блокове, е възможно към 2040 г. в света да работят повече от 600 реактора.
Европа също се включва в този процес. В много държави, които по-рано се бяха отказали от използването на енергията на „мирния атом“, постепенно се премахват забраните за изграждане на нови реактори и атомни електроцентрали.
През март Европейският съюз обяви политика, насърчаваща активното използване на ядрена енергия с цел декарбонизация на енергоснабдяването и гарантиране на енергийната сигурност. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че предишното отдръпване на Европа от ядрената енергия е било „стратегическа грешка“. Ситуацията се променя: Франция, например, обмисля изграждането на 14 нови реактора.
Япония, която преживя трагедията в атомната електроцентрала „Фукушима“, също се насочва към завръщане към ядрената енергетика. Страната планира да замени между два и пет реактора до 40-те години на XXI век и да добави още девет до 50-те години, което прави общо 11 до 14 нови реактора.
Разрастването на сектора на ядрената енергетика ще се отрази на цената на урана – горивото, използвано в тези реактори. Според американската изследователска компания TradeTech, цената по дългосрочните договори за уран е достигнала 214 долара за килограм към края на септември, надминавайки предишния пик от 209 долара за килограм, отчетен през 2007 и 2008 г.
Това засилва зависимостта на световната ядрена индустрия от Русия – ключов участник на пазара на горивни касети и суровините, необходими за тяхното производство. Ето защо се полагат усилия за намиране на алтернативни източници на доставки – ако не за самите суровини, то поне за готовото ядрено гориво.
