"Една от следващите ми стъпки е да освободя Съвета на директорите на БЕХ и да назнача нов управленски екип, с който да се повиши ефективността и прозрачността на работата". Това заяви министърът на енергетиката Ива Петрова на брифинг, на който представи приоритетите на ведомството си.
В новия управленски екип на БЕХ влиза Андрей Живков, който е бивш енергиен министър в служебен кабинет на Стефан Янев. Към момента шеф на холдинга е Валентин Николов, бивш депутат, който е бил и шеф на АЕЦ "Козлодуй".
"Нашият подход на работа няма да бъде кампаниен, а последователен, експертен и прозрачен. На първо място благодаря на премиера Румен Радев, който ми гласува това доверие, на моя екип - заместник-министрите д-р Любомира Ганчева и Кирил Темелков, както и на началника на политическия кабинет Десислава Николова", каза още Петрова.
По думите ѝ тя е подбрала сплотен екип от професионалисти, които познават добре сектора, институциите, европейската рамка и реалните проблеми пред енергийната система.
Министърът подчерта, че една от първата ѝ задачи при встъпването ѝ в длъжност е била да установи пълната и обективна картина на завареното състояние. Установено е забавяне по редица проекти и реформи, което може да доведе до загубата на над 1 милирад евро по европейски програми. Тя обяви, че започва детайлен одит на БЕХ, АЕЦ "Козлодуй" - Нови мощности и мини "Марица-изток".
Петрова посочи още, че в петък ще има среща с турските си колеги по въпроса за договора с "Боташ", което по думите ѝ е приоритетна тема за ведомството ѝ.
"Направихме стратегически преглед на финансовото състояние на дружествата в системата, на изпълнението на инвестиционните програми и дейността на министерството, както и на напредъка по ангажиментите по ПВУ, защото там има крайни срокове - 31 август 2026 г. Паралелно се фокусирахме и върху състоянието на ключови реформи и проекти с друго европейско и донорско финансиране", обясни министърът на енергетиката.
Петрова беше категорична, че проверката е установила "забавяне": "За съжаление, това забавяне е по отношение на критични реформи, редица административни затруднения при изпълнението на инвестициите, както и необходимост от ускоряване на работата по адаптиране на нормативната рамка към състоянието на отрасъла".
Забавена е подготовката на изменения и допълнения в три основни закона - Закона за енергетиката, Закона за възобновяемите енергийни източници и Закона за енергийната ефективност, както и на подзаконовата нормативна рамка. Те трябва да адаптират регулациите към развитието на сектора и, от друга страна, да транспонират европейското законодателство, за да може страната ни в пълна степен да използва потенциала за трансформация на ключови сектори като топлинния и охлаждащия сектор, сградния сектор, техническите изисквания към новите пазарни участници - като системи за съхранение, енергийни общности, активни потребители и други.
"Към настоящия момент изпълнението и разплащанията по инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост в сектор „Енергетика“ регистрират изоставане по редица процедури", подчерта министърът на енергетиката.
Тя беше категорична, че това, което лично нея много я притеснява, е, че почти нищо не е направено по отношение на ефективното усвояване на средствата по Модернизационния фонд. Има сериозни забавяния както по вече одобрени инвестиции, така и при подготовката на нови схеми за подкрепа.
"Забавяне има и по отношение на подготовката за усвояване на финансирането по Европейското икономическо пространство - така наречената "Норвежка програма". Там има осигурен ресурс за енергийни общности, предпроектни проучвания, ПАВЕЦ и други проекти, но отново се отчита съществено забавяне. Друг важен и дългогодишен въпрос в сектора е разработването и изпълнението на цялостна стратегическа визия за комплекса „Марица-изток“, който е ключов за сигурността и баланса на електроенергийната система, но също така и за регионалната икономика и заетостта", изтъкна тя.
И добави: "Съществен напредък по формулирането на такава визия към момента, според мен, липсва, включително и по отношение на нормативната и регулаторната подготовка, необходима за плавна и справедлива трансформация. Особено в условията на настоящата геополитическа ситуация енергийната сигурност остава приоритетен фокус. Част от тази визия за комплекса „Марица-изток“ е и реформата с БЕХ, която е свързана с ангажимент по ПВУ и изисква подобряване на корпоративното управление, включително и действия по преструктуриране на холдинговата структура. В резултат на цялото това забавяне, рискът е нереализирането на реформи да постави под въпрос ресурс от европейско финансиране, който надхвърля 1 милиард евро".
