С Димитър Шумналиев си отиде един от истинските интелектуалци на България. Той беше ярка личност с изострен усет към превратностите на времето, с талант да ги анализира, съпреживява и описва с неподражаем стил. С журналистическо перо, вдъхновено от непримиримото и честно слово. Това заявява държавният глава Илияна Йотова по повод загубата на журналиста и писател Димитър Шумналиев.
Президентът посочва, че Димитър Шумналиев се е утвърдил като проникновен разказвач, умеещ да улавя сложните обрати в националната ни съдба. „В творчеството си той търсеше онова, което оцелява въпреки всичко – ценностите, родовата памет, близостта между хората, човешкото достойнство“, посочва държавният глава.
Илияна Йотова подчертава, че Димитър Шумналиев е вярвал, че дори в най-строгите и мрачни времена силата на духа намира своя път. Затова подкрепяше младите си колеги и питаеше искрена възхита към таланта им, отбелязва президентът.
___
На 5 август почина известният журналист и белетрист Димитър Шумналиев, член на Съюза на българските писатели, работил в знакови издания като "Отечествен фронт", "Труд", "Народна култура".
Скръбната вест съобщи семейството му.
Великолепен разказвач, щедър и общителен човек, чието място в българска култура е незаменимо.
С неговата смърт българската журналистика и литература губят автор с десетилетия професионален опит и силно присъствие в културния живот на страната.
Димитър Шумналиев е роден на 3 март 1947 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет, след което специализира френски език и литература в университета на По, Франция, както и писателската програма на Университета в Айова, САЩ.
Като журналист Димитър Шумналиев се утвърждава със своя стил, задълбочени анализи и интерес към човешките истории и обществените процеси.
Освен журналист, Шумналиев е и утвърден белетрист с множество произведения. Той е дългогодишен член на Съюза на българските писатели и оставя значимо литературно наследство.
Умел и талантлив разказвач, автор е на книгите с разкази „Любов и черен пипер“, „Влюбени разкази“, „Компарсита“, „Руса капачка“. Историческият му роман „Прошка“ печели през 2020 г. първа награда в конкурса на издателство „Лексикон“. „Бяло сладко“ е романът му посветен на Бялото братство.
В творчеството му присъстват теми, свързани с човешките отношения, историческата памет и промените в обществото.
През годините той получава признание както за журналистическата си работа, така и за приноса си към българската култура.
През 2010 г. получава голямата награда за литература на Софийския университет.
