Президентът на САЩ Доналд Тръмп и екипът му за национална сигурност разглеждат последното иранско предложение за мир, насочено към прекратяване на войната, повторно отваряне на Ормузкия проток и отлагане на директните преговори по ядрената програма на Техеран. В същото време иранският външен министър Абас Арагчи се срещна с руския президент Владимир Путин в Санкт Петербург, където определи отношенията между Москва и Техеран като „стратегическо партньорство“ и заяви, че Иран обмисля американско искане за подновяване на по-широки преговори.
Путин заяви, че иранският народ се бори „смело и героично“ за своя суверенитет и подчерта, че Русия е готова да подпомогне усилията за възстановяване на мира в Близкия изток. Арагчи благодари на Москва за подкрепата и заяви, че отношенията между двете страни ще продължат да се развиват „независимо от случващото се“. Техеран съобщи, че визитата е имала за цел и да информира руската страна за преговорите за примирие с Вашингтон и по-широката регионална ситуация.
Въпреки дипломатическите контакти, основни разногласия между САЩ и Иран остават. Вашингтон настоява Иран напълно да прекрати ядрената си програма, докато Техеран твърди, че всякакви ограничения трябва да са временни. Тръмп също така иска САЩ да поемат контрол върху около 400 килограма високообогатен уран, което Иран отхвърля. В замяна Техеран настоява за облекчаване на санкциите, освобождаване на 20 милиарда долара замразени активи и близо 270 милиарда долара репарации за щети, причинени от американски и израелски удари.
Друг ключов спорен въпрос остава Ормузкият проток. Иран заявява, че ограниченията върху корабоплаването ще останат, докато САЩ не отменят блокадата на иранските пристанища, докато Тръмп настоява блокадата да продължи до постигане на пълно споразумение. Техеран също се противопоставя на американските искания да намали подкрепата си за регионални съюзници като Хизбула и Хамас и да ограничи ракетната си програма.
ООН и десетки държави призоваха за незабавно повторно отваряне на протока. Генералният секретар Антониу Гутериш предупреди, че кризата в морския трафик може да предизвика глобална продоволствена криза. Около 20 000 моряци остават блокирани на стотици кораби, включително танкери и товарни съдове, без възможност за безопасно преминаване през един от най-важните морски маршрути в света.
Обикновено около една пета от световния петрол и втечнен природен газ преминава през Ормузкия проток. Морският трафик е спаднал рязко от над 130 преминавания на ден преди войната до около 80 в средата на април. Няколко кораба са били атакувани, най-малко 10 моряци са загинали, а Иран е стрелял по съдове и е задържал два кораба. Капитан Арукумар Раджендран описа ситуацията така: „Моряците са гръбнакът на световната търговия, но често сме най-засегнати от геополитически конфликти.“
Международната морска организация предупреди, че в момента няма реално безопасен транзит през протока заради риск от мини и атаки. Тръмп заяви, че американските сили разчистват морски мини и предупреди, че кораби, които поставят взривни устройства, ще бъдат посрещнати със сила. Въпреки че Иран твърди, че маршрутът е отворен за „непротивникови“ съдове, по-голямата част от корабоплаването остава силно затруднено.
Икономическите последици се разширяват бързо. Цената на петрола "Брент" продължава да расте и достига 108,68 долара за барел, а прекъсванията в доставките засягат глобалната индустрия. Reuters съобщава за рязко поскъпване на електронни компоненти след удар по петрохимическия комплекс в Саудитска Арабия.
В САЩ Тръмп е изправен и пред вътрешнополитически натиск. Според закон от 1973 г. той трябва да получи одобрение от Конгреса до 1 май за продължаване на военните операции срещу Иран или да започне тяхното ограничаване. Демократите в Сената настояват за нов вот за ограничаване на това, което наричат „война по избор“, а дори бившата му съюзничка Маржъри Тейлър Грийн предупреди, че конфликтът ще навреди на американските фермери и ще увеличи цените на торовете.
Паралелно с това напрежението в Ливан остава високо. Израел твърди, че е унищожил над 1 000 военни обекта на Хизбула в южната част на страната, включително оръжейни складове и укрепени позиции. Продължават израелски удари и обстрели, докато Хизбула извършва атаки с дронове. От опита за примирие през април досега в Ливан са загинали най-малко 40 души, което подчертава колко крехка остава регионалната стабилност.
