Десет години след референдума от 2016 г. последиците от решението на Обединеното кралство да напусне Европейския съюз продължават да оформят неговата политическа и икономическа картина, като анализаторите все още спорят за мащаба на дългосрочния ефект.
Вотът на 23 юни 2016 г. доведе до тясен резултат – 51,9% за напускане и 48,1% за оставане. Последвалият период бе белязан от институционална несигурност, политически промени и икономическо адаптиране, което и до днес не е напълно приключило. Нестабилността в управляващата Лейбъристка партия се разглежда от някои икономисти като част от по-широките политически последици от Brexit.
В икономически план оценки сочат, че британското производство е по-ниско в сравнение със сценарий за оставане в ЕС, макар прогнозите да варират заради съпътстващи кризи като COVID-19 пандемията и енергийната криза, свързана с войната в Украйна. Въпреки че страната избегна най-песимистичните сценарии, растежът остава по-слаб от очакваното.
Майкъл Сондърс, старши съветник в Oxford Economics и бивш служител на Банката на Англия, заяви: „Brexit е постоянна тежест за икономиката“. По думите му той продължава да намалява БВП спрямо потенциала му, ограничава приходите и засилва фискалния натиск.
Някои икономисти, подкрепяли напускането, също признават негативни ефекти, макар да смятат, че те могат да се стабилизират в дългосрочен план. Джулиан Джесоп, привърженик на Leave позицията, посочва, че „първоначалният ефект очевидно е негативен“, но допълва, че икономическите разходи може да се уравновесят с времето.
Критиците твърдят, че редица обещани ползи от Brexit не са се реализирали. Очакванията за по-слаба регулация, по-добри публични финанси и значително по-изгодни търговски отношения извън ЕС не се отразяват ясно в реалните резултати. Търговските споразумения със страни като Австралия, Индия, Нова Зеландия и Япония остават сравнително ограничени в сравнение с предишния обем на търговията с ЕС.
Миграционните тенденции също се развиват различно от очакваното от поддръжниците на Brexit. Нетната миграция достига средно около 550 000 годишно след въвеждането на новата система, значително над нивата от 2010-те години, като през 2023 г. достига рекордни стойности преди лек спад след промени в политиките.
Обществените нагласи отразяват това разочарование. Проучвания показват, че мнозинството в Обединеното кралство вече смята Brexit за неуспешен, като около шест от всеки десет души го определят като провал.
Един софтуерен разработчик от Уест Мидландс, идентифициран само като Джерайнт, казва, че е гласувал за напускане заради притеснения за миграцията и публичните услуги, но днес би направил различен избор. „Бяхме обещали, че страната ще бъде по-добре, и не чувствам, че това се е случило“, казва той.
За бизнеса промяната се оказва особено значима. След окончателното излизане от единния пазар и митническия съюз през 2020 г. новите търговски бариери променят значително ежедневните операции.
Представител на логистичния сектор, Бен Флетчър от Logistics UK, посочва, че компаниите са се адаптирали, но на висока цена. „Това увеличи разходите и направи по-трудно да се продава към нашия най-голям пазар“, казва той, подчертавайки усложнените митнически процедури.
Големите мултинационални компании поемат по-голямата част от административната тежест. Например германската Bosch във Великобритания увеличава обработваните митнически операции от десетки годишно преди Brexit до около 10 000 днес, което изисква специализиран персонал. По-малките фирми обаче са по-силно засегнати, като част от тях прекратяват търговията с ЕС.
Бизнес организациите отчитат и забавяне на износа. Износът на стоки е спаднал спрямо други развити икономики след 2016 г., като някои анализатори смятат, че Brexit е допринесъл за по-слабото представяне.
В същото време услугите остават силна страна. Великобритания продължава да е сред водещите износители на финансови и професионални услуги, като Лондон запазва ролята си на глобален финансов център. Данни за чуждестранни инвестиции показват устойчив интерес към сектора.
Андрю Пилигрим от EY заявява: „Лондон и Великобритания остават глобален финансов център в този регион на света“.
Въпреки това завръщане в ЕС не се смята за политически вероятно в близко бъдеще. Бизнесът предупреждава, че повторно отваряне на въпроса би създало нова несигурност, а политиците избягват темата заради нейната разделителна сила.
Икономисти са разделени – едни смятат, че Великобритания трябва да използва по-голямата регулаторна свобода за нови търговски партньорства, други подчертават, че близостта до огромния пазар на ЕС прави по-тясното сътрудничество неизбежно в дългосрочен план.
На ниво потребители Brexit също води до по-високи разходи. Цените на храните се увеличават, като част от анализите сочат двуцифрен ръст, свързан с новите търговски бариери. Това води до допълнителни стотици лири годишно разходи за домакинствата, като най-силно засегнати са хората с по-ниски доходи.
Увеличени са и разходите за пътувания – например транспортът на домашни любимци изисква скъпи ветеринарни документи, възстановени са роуминг таксите при пътувания в Европа, а митническите декларации за пратки са станали обичайни.
Променени са и правилата за паспорти, здравното покритие при пътуване, както и правата за безмитни покупки. Студентската мобилност също е засегната, като Великобритания временно е извън програмата Erasmus+, с планове за частично връщане.
Общо взето, десетилетието след Brexit показва сложна икономическа и социална трансформация – с конкурентни силни страни в някои сектори, но и с по-слаб растеж, по-високи разходи и продължаваща несигурност в икономическото развитие.
