Напрежението между Съединените щати и Иран остава нерешено въпреки решението на президента Доналд Тръмп да удължи крехкото спиране на огъня. Вашингтон настоява да запази морската блокада на иранските пристанища, докато Техеран отказва напълно да отвори Ормузкия проток при тези условия.
Морското противопоставяне се задълбочи, след като Иранската революционна гвардия задържа два търговски кораба в протока и по информация на световните медии е открила огън по трети. Това е първата подобна операция от началото на войната в края на февруари.
Иранските власти съобщиха, че панамският кораб MSC Francesca и либерийският Epaminondas са били задържани заради предполагаеми морски нарушения и опити да напуснат протока тайно.
Ирански медии съобщиха, че корабите са били ескортирани към иранския бряг, а корабните оператори потвърдиха въоръжена намеса. Компанията Technomar, която управлява регистрирания в Либерия Epaminondas, заяви, че плавателният съд е бил „приближен и обстрелван от въоръжена лодка с екипаж“ край бреговете на Оман, като мостикът е бил повреден. Няма данни за пострадали членове на екипажа.
Белият дом заяви, че тези действия не нарушават спирането на огъня, тъй като корабите не са били нито американски, нито израелски. Говорителят Карълайн Левит заяви: „Не, защото това не бяха американски кораби, нито израелски. Това бяха два международни плавателни съда.“
Междувременно Тръмп заяви, че е доволен от настоящата морска блокада и не вижда причина натискът върху Техеран да бъде отслабен. Според Белия дом той смята, че Иран остава в слаба позиция за преговори и не е поставил краен срок за представяне на мирно предложение, въпреки че удължи примирието след посреднически усилия с участието на Пакистан.
Иранските власти категорично отхвърлиха този подход, като настояха, че разговори не могат да продължат, докато блокадата остава в сила. Председателят на парламента и водещ преговарящ Мохамад Багер Галибаф заяви, че истинско примирие е невъзможно без възстановяване на морския достъп.
„Повторното отваряне на Ормузкия проток е невъзможно при такова явно нарушение на примирието“, заяви той, като подчерта, че самата американска блокада нарушава договореното прекратяване на огъня.
Ситуацията има сериозни глобални последици, тъй като през Ормузкия проток обикновено преминават около 20% от световната търговия с петрол. Заради сериозните затруднения в корабоплаването цените на петрола рязко се повишиха. Сортът Брент за кратко премина 105 долара за барел, преди леко да се понижи, а американският лек суров петрол също отчете значителен ръст. Конфликтът вече води до по-високи цени на горивата в световен мащаб и увеличава натиска върху транспортните и хранителните разходи.
Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен предупреди, че прекъсванията струват на Европа около 500 милиона евро на ден, сравнявайки ситуацията с предишни големи енергийни кризи. United Airlines вече обяви увеличение на цените на билетите с 15–20% и намаляване на планирания капацитет за 2026 година заради разходите за гориво.
Във Вашингтон допълнителен знак за нестабилност дойде от Пентагона, който съобщи, че министърът на военноморските сили на САЩ Джон Фелан напуска поста си „с незабавен ефект“, без да бъде посочена причина за внезапното му оттегляне в момент на едно от най-чувствителните морски противопоставяния през последните години.
По същото време Иран обяви екзекуцията на Солтанали Ширзади Фахр, осъден за връзки с опозиционната групировка „Муджахидин-е Халк“ и сътрудничество с израелското разузнаване. Според съдебната агенция Mizan той е бил дългогодишен член на организацията, а смъртната му присъда е била потвърдена от Върховния съд преди изпълнението.
В Ливан се полагат усилия за запазване на отделното примирие между Израел и Хизбула. Ливански представители се очаква да поискат едномесечно удължаване на 10-дневното примирие по време на разговори във Вашингтон с участието на държавния секретар Марко Рубио, израелския посланик Йехиел Лайтер и ливанския посланик Нада Хамаде Моауад.
Според информацията Ливан настоява за „край на израелските бомбардировки и разрушения в районите, където Израел присъства, както и ангажимент за спазване на примирието“, а президентът Жозеф Аун потвърди, че контактите за удължаване на примирието продължават.
Въпреки това израелските удари в Южен Ливан не спират. Удар край Ал-Тайри уби журналистката Амал Халил и рани фотографката Зейнаб Фараж, докато отразявали събитията в района. Ливански представители съобщиха, че двете са се укрили в близка къща след първоначален удар, но и тази сграда впоследствие е била атакувана.
Премиерът Науаф Салам определи атаките срещу журналисти и възпрепятстването на спасителните операции като военни престъпления. Сряда се превърна в най-смъртоносния ден от обявяването на примирието в Ливан, като загиналите са поне петима.
На други места в региона двама палестинци, включително 14-годишен ученик, бяха убити на окупирания Западен бряг, след като заселници открили огън край училище.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган също предупреди, че по-широката война на САЩ и Израел срещу Иран започва да отслабва Европа и че ако кризата не бъде овладяна с приоритет върху мира, последиците ще станат много по-тежки за целия регион.
