Външните министри на Европейския съюз отхвърлиха предложение за суспендиране на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел във връзка с обвинения, свързани с действията във войната в Газа и Ливан. Решението показва продължаващите разделения в блока относно начина, по който да се реагира на конфликта.
Инициативата, подкрепена от Испания, Ирландия и Словения, не успя да събере достатъчна подкрепа по време на срещата в Люксембург. Предложението предвиждаше замразяване на преференциалните търговски отношения с Израел с аргумента, че ЕС трябва да действа в съответствие със своите ценности на фона на съобщения за страдания сред цивилното население и предполагаеми нарушения в Газа и Западния бряг.
В общата си позиция преди срещата трите държави призоваха ЕС да поеме отговорност за своята политика, като предупредиха, че ситуацията в Газа се влошава и хуманитарната помощ остава недостатъчна. Те посочиха и нарастващото насилие на Западния бряг, включително действия на радикални заселници и увеличаващи се палестински жертви.
Както отбеляза върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас, не се наблюдава съществена промяна сред държавите членки в посока подкрепа на подобно решение. „Не можем да губим от поглед Газа и Западния бряг“, заяви тя, като подчерта, че нито пълното, нито частичното спиране на споразумението не е събрало необходимата подкрепа.
Пълното суспендиране би изисквало единодушие от всички 27 държави членки, докато частичното решение би се нуждаело от квалифицирано мнозинство. Някои от големите държави, включително Германия и Италия, не се очакваше да подкрепят подобни мерки, което правеше приемането им малко вероятно още от самото начало.
Въпреки отхвърлянето, обсъжданията ще продължат по отделна инициатива, предложена от Франция и Швеция. Тя се фокусира върху възможни мита върху стоки, произведени в израелски селища в окупираните територии. Калас посочи, че въпросът ще бъде предаден на еврокомисаря по търговията за допълнителен анализ.
Някои държави членки, включително Германия, изразиха загриженост относно военните действия на Израел и развитието на ситуацията на Западния бряг, но въпреки това се противопоставят на суспендиране на цялостното споразумение. Германски представители подчертаха необходимостта от продължаване на диалога с Израел вместо наказателни мерки, като предупредиха срещу едностранен натиск.
Критики към позицията на ЕС идват и от политически и граждански организации в Европа. Според тях блокът рискува да подкопае доверието в своята политика за човешки права, ако не предприеме по-решителни действия. Други обаче смятат, че санкциите биха били неефективни или дори контрапродуктивни.
Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес заяви, че подходът на ЕС не може да остане непроменен при настоящите обстоятелства, като подчерта, че „докато Израел продължава по пътя на постоянна война, няма как да поддържаме същите отношения“. Испанският премиер Педро Санчес също публично призова ЕС да преразгледа споразумението с Израел.
Белгийски представители също изразиха опасения относно насилието от страна на заселници и последните законодателни развития в Израел, като заявиха, че тези процеси поставят под въпрос принципите, върху които се основава рамковото споразумение ЕС–Израел. Някои депутати предупредиха, че бездействието може да навреди на авторитета на ЕС в защитата на международното право.
От своя страна израелските власти категорично отхвърлиха критиките. Външният министър Гидеон Саар обвини някои европейски правителства в двойни стандарти и заяви, че определени позиции се приветстват от враждебни сили в региона. Той също така обвини критиците, че допринасят за антисемитски наративи.
Дебатът се води на фона на продължаващи призиви от хуманитарни организации и правозащитни групи за суспендиране на споразумението, позовавайки се на ситуацията в Газа и на Западния бряг. Въпреки това институциите на ЕС остават разделени и засега няма консенсус нито за пълно, нито за частично прекратяване на търговските отношения с Израел.
