Войната между САЩ, Израел и Иран навлезе в третата си седмица, като едновременно се наблюдават признаци на ескалация и ограничаване на действията. Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че страната му ще се въздържа от нови удари по големи енергийни съоръжения в Иран, след искане от президента на САЩ Доналд Тръмп. Сред обектите, които няма да бъдат поразявани, е газовото находище Южен Парс, част от най-голямото известно газово находище в света. Нетаняху посочи, че Израел е действал самостоятелно при скорошен удар, свързан с това съоръжение, въпреки че източници от САЩ и Израел оспориха твърдението на Тръмп, че Вашингтон не е имал предварителна информация.
Междувременно конфликтът продължава да оказва влияние върху световните енергийни пазари. Иран отвърна, като насочи удари срещу енергийни обекти в Израел и Катар, включително нападение срещу газовото съоръжение Рас Лафан, което се очаква да намали капацитета за износ на втечнен природен газ. Цените на петрола рязко се повишиха, като глобалният бенчмарк достигна 115 долара за барел, а анализаторите предупреждават, че високите цени на горивата могат да се задържат седмици наред поради нестабилността на ситуацията.
Опити за стабилизиране на критични плавателни маршрути продължават. Морската агенция на ООН подготвя преговори за създаване на хуманитарен коридор в Ормузкия проток, където остават блокирани около 20 000 моряци. Не е обявен срок за действията, като остава неизвестно дали Иран ще сътрудничи, въпреки че ефективно контролира достъпа до ключовия проход. Обединеното кралство също изпрати военни плановици за координация със САЩ по обща стратегия за повторно отваряне на маршрута, който е жизненоважен за глобалните енергийни доставки. В същото време арабски и ислямски лидери призоваха Техеран да прекрати ответните си удари.
На военния фронт боевете остават широкообхватни. Изтребител F-35 на САЩ бе принуден да кацне аварийно на регионална авиобаза, след като беше ударен вероятно от ирански огън, като пилотът е в стабилно състояние. В целия Близък изток множество държави, включително Иран, Израел, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Кувейт, прихванаха вълни от дронове и ракети в ранните часове на петък. Атаките съвпаднаха с празника Ид ал-Фитр, отбелязващ края на Рамазан.
Жертвите продължават да се увеличават. Иранските държавни медии, позовавайки се на Червения полумесец, съобщават, че над 18 000 цивилни са били ранени от началото на последната фаза на конфликта. В Ливан смъртността надхвърля 1 000, а допълнителни жертви са регистрирани в региона, включително сред американски военнослужещи и чуждестранни граждани.
Въпреки първоначалните сигнали за въздържаност, Израел проведе нова серия удари по Техеран на 20 март, според Ройтерс, което подчертава нестабилността на ситуацията. Тези атаки се случиха ден след като Тръмп публично призова Израел да не повтаря удари по иранската енергийна инфраструктура, показвайки трудността да се съчетаят военните действия с политическите послания.
Финансовата цена на войната също става ключов въпрос. Пентагонът поиска допълнителни 200 милиарда долара финансиране, което изисква одобрение от Конгреса и вероятно ще бъде подложено на строг контрол. Секретарят по отбраната Пит Хегсет отбеляза, че сумата все още може да се промени, но подчерта нуждата от достатъчни военни ресурси. Отделно администрацията на Тръмп ускори продажбата на оръжия на стойност милиарди долари за съюзници в Залива като ОАЕ и Кувейт, като заобиколи Конгреса.
Тръмп се опита да омаловажи разходите, описвайки ги като необходима инвестиция. По време на среща с японския премиер той привлече внимание с коментар, свързан с атаката срещу Пърл Харбър, когато бе запитан защо съюзниците не са били информирани предварително за ударите по Иран. По въпроса за разполагането на войски Тръмп отрече планове за изпращане на американски сили в региона, като добави, че такива решения няма да се оповестяват предварително, ако се разглеждат.
Освен бойните действия, се развиват и дипломатически процеси. Германия оттегли подкрепата си за Израел по делото за геноцид в Международния съд за правата на човека, свързано с Газа, отбелязвайки значителна промяна спрямо по-ранната позиция, когато делото беше заведено от Южна Африка през 2023 г. Ходът отразява по-широкото международно напрежение, свързано с разрастващия се регионален конфликт.
