Европа би допуснала стратегическа грешка, ако се опита да реши проблема с нарастващите енергийни цени чрез връщане към руските изкопаеми горива, заяви в сряда председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя подчерта, че изоставянето на дългосрочната енергийна стратегия на ЕС би подкопало усилията за лишаване на Русия от приходи, които финансират военните й операции срещу Украйна.
Фон дер Лайен обясни, че Европейският съюз подготвя алтернативни мерки за намаляване на енергийните разходи, включително по-ефективно използване на договорите за покупка на електроенергия, държавни помощи и субсидии или тавани на цените за газ и ток. Тя предупреди, че въпреки предложенията на някои държави членки за премахване на санкциите върху руската енергия с цел облекчаване на доставките, такъв ход би бил сериозна стратегическа грешка.
Настоящата война в Иран засили нестабилността на световните енергийни пазари, тъй като ударите на САЩ и Израел срещу Техеран нарушиха производството на петрол и газ в Близкия изток. Конфликтът повиши цените на петрола над 100 долара за барел в някои периоди, а Европа остава особено уязвима поради зависимостта си от внос на изкопаеми горива. Фон дер Лайен посочи, че само за десет дни конфликтът е струвал на европейските данъкоплатци допълнителни 3 милиарда евро за внос на горива, като цените на газа са се увеличили с 50 процента, а на петрола – с 27 процента.
Русия е сигнализирала готовност да спре енергийните доставки за Европа превантивно. Президентът Владимир Путин е инструктирал правителството и енергийните компании да оценят възможността за незабавно спиране на износа за Европа, с цел пренасочване на доставките към други пазари и осигуряване на стратегически позиции там. Руският вицепремиер Александър Новак потвърди, че втечненият природен газ (LNG), предназначен за ЕС, може да бъде пренасочен и преди влизането в сила на забраната за внос през март 2026 г.
Въпреки тези натиски, ЕС продължава да намалява зависимостта си от руската енергия, като вносът на руски LNG и газ по тръбопроводи е спаднал до около 13 процента, а петролният внос – под 3 процента, спрямо 45 и 27 процента през 2021 г. Фон дер Лайен подчерта, че ЕС трябва да запази стратегията си, дори пред лицето на пазарни шокове, причинени от конфликта в Иран и нарастващите световни енергийни цени.
Изявленията на фон дер Лайен относно ролята на Европа в променящия се световен ред, направени по-рано на конференция с посланиците на ЕС, предизвикаха дебати. Тя предложи ЕС вече да не действа като „настойник на стария световен ред“ и призова за по-интересоориентирана и реалистична външна политика. Критиците твърдят, че такава реторика рискува да подкопае ангажимента на блока към международното право, особено на фона на ударите на САЩ и Израел в Иран.
В отговор на критиките, фон дер Лайен уточни позицията си пред Европейския парламент в Страсбург, като потвърди непоколебимата подкрепа на ЕС за Хартата на ООН, международното право и глобалната система, основана на правила. „Виждането на света такъв, какъвто е, не намалява нашата решимост да се борим за света, който искаме“, заяви тя, подчертавайки, че ЕС остава ангажиран с мира и принципите, върху които е основан.
Коментарите ѝ предизвикаха както подкрепа, така и критика сред законодателите на ЕС. Социалистите и левите политици призоваха Европа да спазва международното право и да избягва война, докато някои консерватори отбелязаха необходимостта защитата на Украйна срещу Русия да остане централна част от външната политика на ЕС. Фон дер Лайен също подчерта, че блокът трябва да прецени дали външнополитиката, базирана на единодушие, възпрепятства способността му да действа ефективно в мултиполярен свят.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коста подкрепи това мнение, като подчерта, че мултилатералните решения трябва да уважават международното право и Хартата на ООН. Той предупреди, че нарушения, независимо дали в Украйна, Гренландия, Латинска Америка, Африка, Газа или Близкия изток, не могат да бъдат толерирани.
