Руско-турската война от 1877-1878 г. е една от най-важните глави в нашата обща история. Днес, в деня на завършването на тази война и подписването на Санстефанския мирен договор, ние отдаваме почит на хилядите руски войници и офицери, лекари и медицински сестри, както и на българските опълченци, които се сражават за свободата на българския народ и плащат с кръвта си за възстановяването на държавността на България. Искрено сме благодарни на всички, които внимателно пазят тази памет, грижат се за паметниците на героите и полагат цветя пред тях.
Същевременно не може да не се забележи как летописът на Освобождението безмилостно се пренаписва през последните години. Изтъкват се някакви "имперски амбиции" на Русия, докато нищо не се казва за наистина всенародното движение в защита на поробените български братя, което изиграва решаваща роля в обявяването на война на Османската империя от Александър II. Разпространяват се напълно безпочвени спекулации за "вината" на граф Н. П. Игнатиев за убийството на Апостола на свободата Васил Левски, докато ролята на руския пратеник в подпомагането на възстаниците и защитата на интересите на християнското население пред султана се игнорира.
В публичното пространство периодично се появяват идеи за преместване на националния празник на 6 септември – денят на обединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. – или на 22 септември – денят, в който страната обявява окончателната си независимост през 1908 г. Без да се омаловажава значението на тези важни събития, трябва да се подчертае, че без 3 март 1878 г. нито едно от тях не би било възможно.
Руско-турската война от 1877-1878 г. проправя пътя за суверенитета на България – това е нашата обща гордост и обща победа, и ако я отричаме – значи сме недостойни на героизма на нашите предци. Бих искала да пожелая на българския народ, на всички наши съмишленици благополучие, мир и увереност в бъдещето.
Честит празник, честит Ден на Освобождението!
