Френско-италианската актриса Клаудия Кардинале, легенда на киното от 60-те години, е починала вчера на 87-годишна възраст, заобиколена от децата си в Немур, близо до Париж, където живееше, съобщи снощи нейният агент пред Франс прес.
Родена в Тунис, Клаудия Кардинале е снимала с най-големите режисьори, сред които Лучино Висконти, Федерико Фелини, Ричард Брукс, Анри Верньой и Серджо Леоне.
"Тя ни оставя наследството на една свободна и вдъхновяваща жена, както в живота си, така и в кариерата си на артистка", заяви агентът ѝ Лоран Саври в съобщение, изпратено до АФП.
Родена в Тунис на 15 април 1938 г., в семейство на сицилианци Клаудия Кардинале е една от най-награждаваните актриси в италианското кино. В кариерата си е печелиа три пъти приза "Давид на Донатело" (известен като "италианските Оскари"), както и "Златен лъв" за цялостна кариера, връчен й на Международния филмов фестивал във Венеция през 1993 г., почетен "Давид", също за цялостна кариера, през 1997-а, както и "Златна мечка" за цялостна кариера от Берлинале през 2002 г.
Сред най-известните филми с нейно участие са "Либера, любов моя" и "Красивият Антонио" на Мауро Болонини редом с Марчело Мастрояни, "Момичето с куфара" на Валерио Дзурлини, "Осем и половина" на Федерико Фелини, "Роко и неговите братя" и "Гепардът" на Лукино Висконти със знаменитата бална сцена в партньорство с Ален Делон, "Имало едно време на Запад" на Серджо Леоне, "Момичето на Бубе" на Луиджи Коменчини, "Денят на кукумявката" на Дамиано Дамиани, "Петролотърсачките" на Кристиан Жак, където е в екранна конкуренция с Брижит Бардо, "Кожата" на Лилиана Кавани.
Била е в историческите образи на сестрата на Наполеон Полин Бонапарт ("Аустерлиц") и Кларета Петачи - любовницата на Мусолини, в "Кларета" на Паскуале Скуитиери - втория съпруг на Кардинале.
Когато е на 16 години Клаудия печели конкурс за красота. Наградата "Най-красивата италианка в Тунис" ѝ носи пътуване до кинофестивала във Венеция, където веднага привлича вниманието и, макар и неохотно, се отказва от плановете си да стане учителка.
Баща ѝ е този, който я убеждава да започне кариера в киното. Самата тя признава, че на 20 години се е превърнала в героиня от вълшебна приказка.
Това, което щеше да се превърне в приказна кариера, започна като кошмар.
Когато е тийнейджърка, Кардинале е изнасилена от филмов продуцент и забременява. С малко възможности по онова време, тя взима трудното решение да отгледа сина си Патрик и да се опита „да изкарва прехраната си и да бъде независима“ чрез киното, въпреки че никога не е искала да се занимава с филми.
„Направих го за него, за Патрик, детето, което исках да запазя въпреки обстоятелствата и огромния скандал“, сподели тя пред френския ежедневник Le Monde през 2017 г. „Бях много млада, срамежлива, целомъдрена, почти дива. И без никакво желание да се излагам на снимачните площадки“.
„Всички режисьори и продуценти искаха да правя филми, а аз казвах: „Не, не искам!“, разказа Кардинале. В крайна сметка баща ѝ я убедил да „опита с това кино“.
Наставник я убедил да роди тайно в Лондон и да остави детето на грижите на семейството си.
Патрик официално бил представян като нейния по-малък брат, докато тя не разкри истината седем години по-късно. „Бях принудена да приема тази лъжа, за да избегна скандал и да защитя кариерата си“, каза актрисата.
Приказна кариера
От този момент нататък нямало връщане назад – тя е погълната от златния век на италианското кино, въпреки че не е говорела и дума на италиански, а само френски, арабски и сицилиански диалект.
На 20 години „станах героинята на една приказка, символ на страна, чиито език едва говорех“, написа тя в автобиографията си от 2005 г. My Stars.
Гласът ѝ трябвало да бъде дублиран на италиански, докато не изиграла роля във филма на Фелини 8 ½ (1963), спечелил Оскар, когато известният режисьор настоял да използва собствената си гласова изразност. Същата година, на 25 години, Кардинале снима едновременно епичната драма на Висконти Леопардът и сюрреалистичния хит на Фелини 8 ½.
Критиците я нарекли „въплъщение на следвоенния европейски гламур“ и тя била позиционирана така както на екрана, така и извън него.
Холивуд и международен успех
Прегърната от Холивуд, където отказвала да се установи трайно, Кардинале имала голям успех с Розовата пантера на Блейк Едуардс с Питър Селърс, после с Циркът на Хенри Хатауей с Рита Хейуърт и Джон Уейн.
„Най-добрият комплимент, който някога съм получавала, бе от актьора Дейвид Нивън по време на снимките на „Розовата пантера“, спомня си актрисата. Нивън казал: „Клаудия, заедно със спагетите, ти си най-голямото изобретение на Италия“.
Отказвайки пластични операции, тя продължила да играе дори в 80-те си години, включително в La Strana Coppia, женската версия на Странната двойка на Нийл Саймън в театъра Аугустео в Неапол.
„Само любов“
Кариерата на Кардинале претърпява удар през 70-те години на миналия век, след като се разделя с филмовия продуцент Франко Кристалди, за да започне връзка за цял живот с режисьора Паскуале Скуитиери, от когото има дъщеря, също на име Клаудия.
Кристалди е помолил приятели и сътрудници в италианската киноиндустрия да отлъчат Кардинале, което доведе например до това Висконти да я отхвърли за последния си филм „Невинният“ през 1976 г.„Беше много деликатен момент. Открих, че нямам пари в банковата си сметка“, казва Кардинале за периода.
В крайна сметка Франко Дзефирели ѝ се притичва на помощ, като я избира за ролята в телевизионния минисериал от 1977 г. „Исус от Назарет“. След това тя продължава да работи с други европейски режисьори, включително Вернер Херцог и Марко Белокио.
Кардинале имаше репутацията на силно независима и свободомислеща жена, която веднъж наруши протокола на Ватикана, като се появи на среща с папа Павел VI по минижуп.
