„Когато вече започнах да следвам музика, това ми доставяше такава радост, че не съм усещал, че работя, а съм имал усещането, че летя. Такава радост е!“, разказва акад. Николай Кауфман в интервю през 2016 г. Днес се навършват сто години от рождението на изтъкнатия български етномузиколог, доайен в изследването на българския фолклор, майстор на обработка на българските народни песни и танци, един от продължителите на делото на Филип Кутев. Той записва народни песни в над 2000 градове и села в страната.
Николай Кауфман е роден на 23 септември 1925 г. в Русе, в семейството на ашкеназки евреи. Детството му минава в Габрово. В казармата Николай Кауфман е военен оркестрант, а след това една година следва философия в Софийския университет (СУ) „Климент Охридски“, но в крайна сметка влечението към музиката надделява и той кандидатства в Държавната музикална академия едновременно в два факултета – „учителския“ (днес теоретичен) и „практическия“ (днес инструментален) със специалност тромпет. Учи при проф. Атанас Гърдев.
През 1952 г. се дипломира и непосредствено след това започва работа в Института за музика при Българската академия на науките (днес Институт за изследване на изкуствата, сектор „Музика“) като технически, а от 1959 г. като научен сътрудник в секция „Музикален фолклор“. От 1959 г. е младши научен сътрудник, от 1966 г. - старши научен сътрудник втора степен. Негови колеги и ръководители са фолклористите акад. Петко Стайнов и Райна Кацарова. От 1967 г. самият Николай Кауфман става ръководител на секцията в Института. От 1977 г. е старши научен сътрудник първа степен. В Института работи до 1988 г., а от 1988 г. е в Института за фолклор на БАН, където е бил председател на Научния съвет.
През 1962 г. защитава дисертация на тема „Музикалния фолклор на българските мохамедани“. От 1967 г. е доцент в Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“). Темата на дисертацията му е „Българската многогласна народна песен“. От 1978 г. е професор в Държавната музикална академия. От 1996 г. е професор във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 2003 г. - за академик.
От 1963 г. е член е на Етномузиколожката секция на ЮНЕСКО, а през 1990 г. е избран за член на Кралския антропологически институт на Великобритания.
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ
Условията, в които акад. Николай Кауфман започва теренно-изследователската си дейност са сравними с тези, в които работят първите ни записвачи от началото на 20-и век, с тази разлика, че разполага със звукозаписна техника, макар и несъвършена - фонограф, магнетофон и касетофон.
Със съпругата си Димитрина Кауфман, професор по музика, обикалят българските градове и села и записват народни песни. В спомените си акад. Кауфман разказва, че са обиколили над 2 000 селища в България с тази цел. Записва на терен и сред българската общност в Съветския съюз.
Изследва фолклорните особености на Родопите, Пиринско, Врачанско, Пазарджишко, Добруджа. Проучва регионалните особености на българския музикален фолклор, изследва за първи път българското народно многогласие, прави първо детайлно изследване на българите мохамедани, първо изследване на музикалния фолклор на други етнически групи в България - евреи, казаци-некрасовци. Дефинира основните жанрове в българския фолклор - сватбената песен, оплакванията, баладата. Извън страната търси фолклора на българските преселници - малоазийските, бесарабските и банатските българи. Работи в изследването и на градската музикална култура, на градската песен и шлагера, градската инструментална музика, възрожденската песен, песните в революционните борби и т.н.
В Софийската синагога от 1951 до 1994 г. Николай Кауфман записва службите на хазан Хаим Мешулам - един от последните носители на оригиналната Одринска романьотска школа.
Немалък дял от научната продукция на Кауфман са публикациите му. Автор е и на книги, сборници и множество студии и статии. Сред значимите му монографии са: „Българската многогласна народна песен“, „Български градски песни”, „Някои общи черти между народната песен на българите и източните славяни“ (1968), „Българската сватбена песен“ (1976), „Погребални и други оплаквания в България“ (1988), “1500 български градски песни”. т. 1-3, Неделински двуглас“ (съавт. Р. Братанова) (2002), „Български народни песни на полски труд“ (2003). Автор е на „Песните на българското работническо движение от 1891 до 1944 година“ (1959) - първото изследване в света на работническата песен в една страна. Негови са двата тома с „3000 народни песни на бесарабските българи“.
Публикувал е над 400 статии, студии, книги. Автор е на сборници за народните песни на Югозападна България и на Родопския край „Народни песни от Югозападна България. Пирински край“ (1967) – съвместно с Тодор Тодоров, български етномузиколог.
За обема на работата му свидетелства фактът, че още през 1986 г. Иван Вълев и Милка Миладинова издават Био-библиографския очерк „Николай Кауфман“. А през 2005 г. Веселка Тончева издава книгата „Фолклористът Николай Кауфман“, която в рамките на 350 страници описва житейския път и достижения на композитора.
КОМПОЗИТОР
Музиката му е свързана с песенни и инструментални фолклорни образци. Като композитор е автор на над 1000 обработки на български и еврейски (сефарадски и ашкеназки) народни песни, шест тома клавирни пиеси (сред които четири тома „Антология на българските метроритми“ за пиано), квартети, квинтети, музика за солови инструменти, музика за музикално-танцови постановки и др.
Сред популярните му песни са „Даньова мама“, „Трендафилчето, карамфилчето“, „Гуйгу льо, юначе“, „Заро моме“, „Седенките горят“, „Заспало е челебийче“, „Дунаве, бели Дунаве“, „Заспала ли си, Ягодо“, „Ой пелине“.
Творбите му се изпълняват с успех от български и чужди музиканти. Негови обработки на народни песни са включени в световноизвестните албуми „Мистерия на българските гласове“ на швейцарския продуцент Марсел Селие. Във втория албум, получил наградата „Грами“ (1990), акад. Кауфман има три авторски хорови песни. Едни от най-хубавите му произведения са включени в албума „Портрет на Николай Кауфман“, в изпълнение на „Мистерия на българските гласове“, „Космически гласове“ и Хора на Ансамбъл „Пирин“.
Авторски творби на Кауфман като композитор, са част от репертоара на ансамблите „Филип Кутев“ и „Пирин“, на Детския хор на БНР, хор „Ваня Монева“ и др.
Николай Кауфман е сред основателите на фестивалите „Златен кестен“ и „Пирин фест“/“Пирин фолк“.
ПРИЗНАНИЕ
Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен (1965) и втора степен (1980), на орден „Стара планина“ първа степен (28 декември 2000), на първа награда на Съюза на българските композитори за 1979 г. за народни песни (1980), на орден „Паисий Хилендарски“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и БАН (1983), на почетния знак (медал) „Марин Дринов“ на БАН (1995). Удостоен е със званието „Заслужил деец на изкуството“ (24 май 1985).
През 2000 г. Николай Кауфман е удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив за неговия изключителен принос в проучването и съхраняването на българския музикален фолклор, за високи постижения в композиторското творчество и за личната му съпричастност към развитието на академията.
Носител е на Първа награда на Европейския конкурс за хорова музика на Радио Братислава през 1981 г. и Първа награда за хорова музика на Международния конкурс „Нека пеят народите” – Будапеща, Унгария, 1985г.
Носител на годишната награда „Кристална лира“ за музикален фолклор на Съюза на българските музикални танцови дейци (2000), на наградата на Националния център за музика и танц при Министерството на културата и Радио „Класик ФМ“ (1 ноември 2000), на наградата за изследвания „Питре“ на Международен център по етноистория в Кастровилари, обл. Калабрия, Италия (20 март 2007).
През 2016 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание Николай Кауфман да получава пожизнена държавна парична награда за „изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата“.
Умира на 26 март 2018 г. Година след смъртта на маестрото неговото семейство и моделиерът Митко Дамов създават фондация „Академик Николай Кауфман“, за да съхранят огромното му музикално наследство. Благодарение на фондацията днес успешно се изявява българският женски еврейски хор „Николай Кауфман“.
Академик Кауфман има четири деца, всички те са музиканти.
Във връзка със 100-годишнината от рождението му, през 2025 г., наградата на Българската академия на науките в конкурса за най-добра публикация на млад учен в областта на хуманитарните и социалните науки носи името на акад. Николай Кауфман.
