– Пешо, пак ли си пил?! – Не, душата ми просто се е освободила от реалността.

– Бракът е като да си купиш нова кола. – Как така? – Всички се радват, докато не дойде първият ремонт.

– Карате като луд! – Благодаря, уча се от градския транспорт.

Старец в аптеката: – Момче, дай ми нещо за паметта! – Вие вече си купихте, дядо! – Е, значи действа!

– Скъпа, майка ти е паднала по стълбите! – Ужас! Жива ли е? – За съжаление – да.

– Колко пи вчера? – Колкото да ми стане весело, а на други тъжно.

– Докторе, имам два проблема – първо забравям, а вторият... – Какъв беше вторият?

– Бабо, как се чувстваш? – Като стар телевизор – с много бутони и нищо не работи.

Дядото сяда на стола и въздъхва: – Ех, навремето... Бабата: – Почвай бързо историята, че пак ще забравиш какво щеше да казваш.

– Скъпа, обичаш ли ме? – Разбира се! – Ще ми направиш ли кафе? – За това не сме се женили!