Няма значение колко работиш. Шефът винаги идва когато седнеш за малко.

– Дядо, ти имаш ли Facebook? – Не, синко, аз си имам пейка пред блока – там лайковете са с кимане!

– Мамо, ти ангел ли си? – Защо питаш? – Защото все летиш из вкъщи и викаш „Боже, Боже!“

– Защо си слагаш бира в кафето? – Балансирам: едното ме събужда, другото ме успокоява!

Дядото гледа календара и мърмори: – Леле, вече е ноември... а аз още не съм свършил задачите от 1997-ма!

– Тате, какво е компромис? – Когато мама реши, че е права, а аз – че съм съгласен.

– Скъпа, днес изглеждаш прекрасно! – Лъжеш! – Е, нали така започва всеки наш разговор...

– Тате, ти вярваш ли в чудеса? – Не особено. – А как се ожени за мама тогава?

– Защо блондинката си носи стълба в бара? – Чула е, че напитките са „на високо ниво“!

– Господине, карате с превишена скорост! – Да, но бързам, преди жена ми да си смени мнението!