Мъж отива на преглед при личния си лекар. Докторът отваря медицинския картон, взира се в него и почва да си мърмори: – Мале, мале, мале... не е добре това... Мъжът пребледнял и едва успял да промълви: – Много ли е сериозно? – Дали е сериозно? То направо е трагично... Леле, леле... Ужас! Мъжът приседнал на кушетката, обърсал потта от челото си и пак попитал: – Ще ме бъде ли, докторе? – Спокойно, бе! Нищо ти няма, ама аз очила трябва да слагам, нищо не мога да прочета...
Работодател пита радио Ереван: - От четири месеца не съм плащал заплати на моите работници, а те продължават да идват на работа. Какво да правя? От радиото след кратък размисъл му отговорили: - Започни да им искаш такса за вход.
Срещат се Нане и Вуте, заприказвали се и Нане пита Вуте кaкво работи - Научен работник - Е, кво е това научен работник - пита Нане. - Глей сега, правим разни опити, документираме и протоколираме. Та значи фанахме една стоножка, откинем и единия крак и речем "Оди, ма!". Она оди. И ние пишем у протоколо - "она оди". После откинем още един крак, пак ѝ речем "А оди, ма!". Она пак оди и ние пишем у протоколо "она пак оди". И така доде ѝ откинем сите крака. Викаме ѝ "А оди, ма!", а она ни мръда, ни шава. И ние пишем у протоколо "она оглуше". . .
- Цял месец ми пилиш на главата за обувки като на Ванчето! Взех ти ги, що не ги носиш сега? - Щото Ванчето има същите...
Краят на работния ден в голяма търговска банка. Чистачката плахо чука на вратата на директора:
- Г-н директор, искам да ви помоля, ако е възможно, да ми оставите ключа от трезора.
- Лельо Пенке, ти нещо не си добре! Как така ще ти оставя ключа от трезора?!
- Ами добре. Щом не може – не може. Обаче да знаете, че вече ми писна да отключвам с кламер, за да измия пода вътре.
- Бабо, бабо, защо са ти толкова големи очите? - За да виждам дребния шрифт в договорите!