Изследователи разработиха гъвкав електрод за литиево-серни батерии, който поддържа електрически контакт дори при огъване или при вграждане в сложни, непланарни структури. Това е обещаваща разработка, която може да преобрази конструкцията на дроновете.
Учените са успели да отгледат нанопроводници от никел-кобалт-селенид (NiCo₂Se₄) директно върху въглеродна тъкан, създавайки единна проводима рамка, която не изисква допълнителен свързващ слой, става ясно от статия за разработката в научното издание Advanced Composites and Hybrid Materials. При оформяне в цилиндрична конфигурация, сглобената батерия запазва 94% от капацитета, който демонстрира в плоско състояние.
Въглеродната тъкан образува непрекъсната мрежа от проводими влакна, докато нанопроводниците осигуряват активна повърхност за катода. Комбинацията от никел, кобалт и селен спомага за задържането на междинни серни съединения – участващи в работата на батерията – и ускорява електрохимичните реакции.
При умерена скорост на зареждане и разреждане от 0,1 C (10% от номиналния капацитет на батерията), електродът демонстрира специфичен капацитет от 1544 mAh/g с поляризация от 0,13 V. Последният параметър представлява разликата в напрежението между фазите на зареждане и разреждане.
След това изследователите са тествали механичната устойчивост на материала, като подлагат електрода на 1000 цикъла на огъване с радиус 2,5 мм. След тестовете нанопроводниците остават свързани с въглеродните влакна, а електрическото съпротивление се запазва в диапазона 3,1-5,4 ома.
Батерийните клетки, сглобени с помощта на тези тествани електроди, запазват характеристики на разреждане, съпоставими с първоначалните. При цилиндрична конфигурация клетката осигурява капацитет от 1117 mAh/g, в сравнение с 1188 mAh/g в плоско състояние.
Работата на батерията при механично натоварване също е тествана отделно. Тя е поставена в цилиндрична конструкция, като налягането постепенно се увеличава, докато същевременно се следи напрежението. Дори когато външната полимерна рамка се разрушава, напрежението се променя съвсем незначително – от 2,457 V на 2,452 V. При допълнителен тест батерията продължава да захранва светодиод, без да се наблюдава каквото и да е трептене на светлината.
Накрая, батерийните клетки са вградени в кухи структури – с овална, квадратна и цилиндрична форма, както и в компонент, имитиращ елемент от колесника (опорния крак) на дрон. След монтирането и фиксирането им, електрическите характеристики остават стабилни; в случая с компонент, имитиращ крак на дрон, батерията успешно продължава да захранва светодиод.
Макар това все още да не представлява цялостно носещо шаси за дрон с интегрирана батерия, изследователите доказват, че клетката е съвместима с компоненти със сложна форма и запазва своята функционалност. Бъдещите проучвания ще изследват възможностите за ефективно намаляване на конструктивното тегло и удължаване на времето за полет.
