Дългогодишната липса на достатъчно инвестиции и забавената подмяна на инфраструктурата поставят „Топлофикация София“ в критично състояние. Техническите проблеми вече водят до прекъсване на топлоподаването в отделни райони, а възстановяването се затруднява от каскада от нови аварии. Паралелно с това домакинствата търсят алтернативи за отопление, а евентуалната либерализация на пазара на електроенергия поставя въпроси за бъдещите им сметки. Това коментира енергийният експерт д-р Борислав Колев в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова.
Проблемите на „Топлофикация София“ са както финансови, така и технически и екологични. Според Колев дружеството е изправено пред риск от затваряне на мощности заради състоянието на инфраструктурата и проблемите с емисиите на азотни оксиди. Години на недостатъчни инвестиции и бавна подмяна на инфраструктурата водят до ежегодно влошаване на мрежата. При необходимост от подмяна на около 33 км годишно през последните 20 години са сменяни средно по-малко от 10 км. „Топлофикация София“ вече използва над 900 тона допълваща вода на час, което ограничава възможностите за поддържане на нормалните параметри на топлоподаването.
„Топлофикация София“ наистина е на ръба не само във финансово, но и в техническо и екологично отношение. По три направления дружеството реално се провали и е застрашено от затваряне и спиране на по-голяма част от мрежата и мощностите. Честно казано, не съм сигурен дали това ще е последният отоплителен сезон за нея и дали ще успее да го изкара“, заяви Колев.
Децентрализацията може да задълбочи финансовата кризаДомакинствата, които остават без топла вода и отопление, все по-често преминават към бойлери и климатици. Според Колев локалните решения могат да включват и термопомпи за цели жилищни сгради, но загубата на клиенти би задълбочила финансовите проблеми на дружеството. Той посочи, че събираемостта вече надхвърля 95%, а основният риск е загубата на доверие заради качеството на услугата.
„Губейки тези клиенти не толкова заради цените, колкото заради доверието и качеството на услугата, „Топлофикация София“ вероятно няма да успее да си ги върне, след като преминат на климатици, бойлери и други решения. Те просто ще се скъсат с „Топлофикация“ веднъж завинаги“, заяви гостът.
По думите му намаляването на броя на абонатите ще увеличи относителните загуби в мрежата и може да ги изведе над 40%.
Либерализацията на пазара крие риск от ценови шокЕлектрификацията на отоплението има икономическа логика при сегашните цени, смята Колев. По думите му средностатистически климатик със сезонен коефициент на производителност 3,8 осигурява топлина на цена около 30 евро за мегаватчас при 73,3 евро за мегаватчас за услугата на „Топлофикация София“. Проблемът пред домакинствата обаче може да се задълбочи при преминаване към свободния пазар, ако липсват умни електромери и подходящи тарифни механизми.
„Ако средната цена на борсата е примерно 100 евро, цената за битовите потребители, ако бъдат пуснати в момента на свободен пазар, ще бъде над 250 евро. Тоест над 2,5 пъти повече от средната цена“, предупреди енергийният експерт.
Според него преди либерализацията потребителите трябва да получат възможност да следят потреблението си и да използват електроенергията в часовете, когато тя е по-евтина.
Топлопреносната мрежа има потенциал за по-евтина енергияЗапазването на топлопреносната мрежа е важно и заради възможността тя да бъде използвана за внедряване на нови енергийни технологии. Колев посочи като пример оползотворяването на отпадна топлина от промишлени предприятия и центрове за данни, както и използването на геотермална енергия и големи слънчеви централи. Според него тези решения трудно могат да бъдат приложени без централизирана мрежа.
„Най-ценното от „Топлофикация София“, което общината, гражданите и държавната власт биха искали да запазят, е мрежата на дружеството. Ако тази топлина бъде подадена в мрежата, тя може да бъде използвана от крайните потребители. Най-евтината енергия е тази, която вече е произведена, а ние изхвърляме“, подчерта Колев.
Той призова общината и държавата да припознаят този потенциал и да насочат усилията си към неговото използване.
