Русия е готова да приеме членството на Украйна в Европейския съюз, но настоява Киев да остане извън всички военни съюзи, включително европейските. Това е заявил ръководителят на руската делегация Владимир Медински по време на закритите преговори в Абу Даби, съобщават източници, цитирани от украинското издание „Гордон“.
Медински, който е съветник на Кремъл и оглавява руската делегация, е повдигнал въпроса за разширяването на НАТО на изток през втория ден от тристранните преговори между Украйна, Русия и Съединените щати.
По думите му след разпадането на Съветския съюз западните държави са поели ангажименти да не разширяват НАТО, но впоследствие са допуснали в Алианса няколко страни от бившия социалистически блок.
Що се отнася до бъдещите гаранции за сигурност на Украйна, руският преговарящ е посочил, че Москва няма възражения срещу присъединяването на Киев към Европейския съюз, при условие че страната не участва в „никакви военни съюзи - не само НАТО, но и европейски“.
Кремъл вероятно целенасочено игнорира факта, че ЕС е и военен съюз. Член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз предвижда задължение за взаимопомощ между държавите членки, ако някоя от тях стане обект на въоръжена агресия на своя територия. Останалите страни трябва да ѝ окажат подкрепа с всички средства, с които разполагат. Общата политика за сигурност и отбрана позволява на ЕС да провежда миротворчески мисии и операции за управление на кризи. Военният комитет координира военните дейности, а Военният секретариат отговаря за ранното предупреждение и стратегическото планиране. ЕС си сътрудничи с НАТО, която остава основният гарант за колективната отбрана в Европа, включително за улесняване на придвижването на войски и техника, известно като „военен Шенген“.
В изявление, излъчено по руската държавна телевизия, Медински съобщи, че Русия и Украйна са се договорили за мащабна размяна на военнопленници. Очаква се да бъдат освободени по около хиляда души и от двете страни. Подобни размени между Русия и Украйна се извършват многократно от началото на войната.
Той отново изрази резерви относно възможността европейски държави да се присъединят към преговорите.
„Не сме получили нито една мирна инициатива, нито едно конкретно мирно предложение от европейските държави. Така че не е ясно какво има за обсъждане. Когато излязат с конкретни предложения, тогава ще ги разгледаме”, заяви Медински.
„Ако говорим за европейската сигурност в следвоенния период, трябва да имаме предвид, че Украйна е част от Европа. Затова европейските държави трябва да седнат на масата заедно с нас и да обсъдят как ще изглежда сигурността в Европа”, коментира членът на украинската делегация Давид Арахамия.
Това не е първият случай, в който Москва настоява европейската интеграция на Украйна да бъде отделена от въпросите за нейната сигурност.
Още през февруари 2025 г. прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков призна, че Украйна има суверенното право да се присъедини към ЕС, но подчерта, че позицията на Русия по отношение на военните съюзи е различна.
„Съвсем различно е, когато става въпрос за въпросите на сигурността и военните съюзи“, заяви тогава Песков.
През юни 2025 г. Русия представи на Украйна меморандум по време на преговорите в Истанбул, в който настояваше за неутралитет на страната и забрана за присъединяването ѝ към военни съюзи или коалиции.
Документът предвиждаше също ограничения върху числеността на украинските въоръжени сили, както и върху видовете и количествата въоръжение, с които страната може да разполага.
Москва поиска и пълно изтегляне на украинските войски от четирите частично окупирани области - Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска, като условие за прекратяване на огъня.
Меморандумът повтаряше основните руски искания от провалилите се преговори в Истанбул през 2022 г., когато Москва също настояваше Украйна да се откаже от членство в НАТО или друг военен съюз.
През април 2025 г. руският външен министър Сергей Лавров отново потвърди позицията на Кремъл, заявявайки, че Киев трябва да се откаже от стремежа си за присъединяване към НАТО и да приеме неутрален статут като част от евентуално мирно споразумение.
Москва настояваше и за международно признаване на руските претенции към Крим и още четири украински области.
След приключването на преговорите в Абу Даби американските представители Стив Уиткоф и Джаред Къшнър се отправят към Москва, където ще срещнат с руския президент Владимир Путин.
След това двамата американски посредници трябва да отпътуват за Дъблин, Ирландия, за да запознаят украинската страна с резултатите от разговорите с Путин.
Въпреки подновяването на дипломатическите контакти основните разногласия между Москва и Киев относно териториите, военните съюзи и бъдещите гаранции за сигурност на Украйна остават нерешени, пише БГНЕС.
