Половината от гражданите в България вече съкращават ежедневните си разходи за храна и здравеопазване, за да покриват поскъпналите сметки за електроенергия, отопление, природен газ и горива през последната година, показват данните от Осмото климатично изследване на Европейската инвестиционна банка. Мащабното проучване, проведено от агенция „Ипсос“ сред 23 000 души във всички 27 държави от Европейския съюз, разкрива, че за българските домакинства зеленият преход губи своята чисто екологична абстрактност и вече се оценява през призмата на физическото оцеляване, достъпните цени и енергийната независимост.
Икономическият удар върху семейния бюджетНатискът от високите енергийни разходи през последните дванадесет месеца удря българските домакинства значително по-силно от средните нива за континента. Общо 74% от анкетираните у нас заявяват, че поскъпването на тока, парното, природния газ и автомобилните горива е свило осезаемо покупателната им способност, докато средният дял за Европейския съюз е 60%. За близо една четвърт от сънародниците ни - 23% - този финансов удар е бил изключително тежък, при средно 20% за останалите европейски граждани.
Статистиката очертава пряка социална уязвимост, която надхвърля сухите инфлационни индекси. Докато в рамките на Съюза средно 38% от хората са били принудени да пестят от трапезата или аптеката си заради енергийните разходи, в България тази мярка засяга точно 50% от населението. Успоредно с това 26% от българите директно са ограничили отоплението в домовете си, а всеки пети респондент (20%) е изпаднал в дългове, потърсил е външна финансова помощ или е отложил плащането на текущите си битови сметки.
Високите цени на горивата променят трайно и мобилността на хората. Според проучването 56% от българите са ревизирали начина, по който използват личния си автомобил. Над една четвърт (26%) са свили дори пътуванията за основни ежедневни потребности, а 24% са се отказали от планирана почивка или семейни събирания. За да пестят гориво, 16% от шофьорите умишлено карат по-бавно, а 19% са оставили колите си, прехвърляйки се на обществен транспорт, велосипед или споделено пътуване.
Въпреки тежката социална цена, обществената подкрепа за трансформация на енергийния сектор остава висока - 69% от българите определят енергийния преход като спешно необходим. Тази подкрепа обаче вече е строго обвързана с икономически условия. На първо място сред желаните резултати 77% от анкетираните у нас поставят постигането на стабилни или по-ниски цени на енергията. Веднага след това, със 74%, се нарежда намаляването на зависимостта от вносен нефт и природен газ, докато чисто климатичната цел - забавянето на глобалното затопляне - остава на трета позиция с 66%.
Според анализаторите на банката това подреждане бележи обрат в обществените нагласи спрямо 2022 година, когато борбата с климатичните промени беше водещият мотив за прехода както в България, така и в още 18 европейски държави. Днес ценовата стабилност излиза на челно място у нас и в седем други страни от общността. В същото време гражданите осъзнават рисковете от евентуално спиране на реформите: 75% от българите очакват дългосрочно поскъпване на живота и енергията при забавяне на прехода, а 73% прогнозират още по-тежка зависимост от външни доставчици на суровини.
Силна подкрепа за слънцето, атома и общите европейски париБългарското общество демонстрира ясен прагматизъм и по отношение на технологиите, които трябва да гарантират бъдещата енергийна сигурност. Внушителните 87% от участниците в допитването настояват нисковъглеродната енергия да бъде национален приоритет. Най-високо доверие получава слънчевата енергия, подкрепена от 45% от българите, следвана плътно от ядрената енергетика с 42% — дял, който е значително над средното ниво за Европейския съюз от 28%. Вятърните централи събират одобрението на 23% от респондентите у нас.
По въпроса за технологичния суверенитет мненията са разделени, но с превес на европейския протекционизъм. Общо 46% от българите предпочитат Европейският съюз да развие собствена конкурентна индустрия за чисти технологии, дори това да забави процеса, докато 41% залагат на по-бързото внедряване чрез по-евтин внос от трети страни. Наред с това 80% от сънародниците ни настояват за по-тясно сътрудничество между държавите членки в името на енергийната независимост (при 68% средно за Съюза), а 65% подкрепят обединяването на европейските финансови ресурси за общи инвестиции. Едва 24% смятат, че всяка държава трябва да финансира зеления си преход самостоятелно.
От Европейската инвестиционна банка отчитат, че само през 2025 година групата е насочила 128 милиона евро за проекти, свързани с устойчива енергия и природни ресурси в България. Сред ключовите вложения са 40 милиона евро за компанията „Елдрайв Холдинг“, предназначени за изграждането на зарядна инфраструктура за електромобили, която включва монтирането на 1 530 нови зарядни станции в страната. Основният извод от изследването обаче предупреждава, че нито една инвестиционна програма няма да запази обществената си легитимност, ако икономическите ползи от модернизацията не достигнат пряко до бюджетите на обикновените домакинства.
