Сериозни проблеми в управлението на публичните финанси, натрупване на дългове и неизплатени средства за пътни ремонти. Това показват резултатите от одитите на Сметната палата, възложени от Народното събрание. Те обхващат състоянието на държавния бюджет, социалноосигурителната система и управлението на Агенция „Пътна инфраструктура“.
„Картината е за едно безотговорно харчене на публичните финанси, при което водещи са били популизмът и предизборните сметки, без да се отчита дългосрочната цена на взетите решения“, заяви председателят на Комисията по бюджет и финанси Константин Проданов.
Председателят на Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия Стефан Белчев посочи, че окончателният одит на Сметната палата за публичните финанси обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. По думите му резултатите слагат край на политическите спекулации за състоянието на държавната хазна.
Разходите за обслужване на дълга са нараснали над два пъти
Според Белчев България се намира в дългов капан. „Годишните разходи само за обслужване на държавния дълг са се увеличили от около 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2,5 млрд. евро през 2025 г.", каза депутатът.
Той обърна внимание и на разходите за заплати в публичния сектор. „През одитирания период са въведени автоматични механизми за индексация на възнагражденията, чийто кумулативен ефект е достигнал 14,3 млрд. лева. След като бъдат увеличени по силата на закона, тези разходи се превръщат в постоянни и не могат лесно да бъдат намалени дори при влошаване на финансовото състояние на държавата", обясни икономистът.
Белчев посочи още, че населението на България е намаляло със 7,11% за разглеждания период, докато броят на служителите в публичния сектор на 1000 души се е увеличил от 24 на 28.
Средното изпълнение на планираните инвестиции е едва 78%. Според председателя на комисията капиталовите разходи са били използвани като неформален механизъм за балансиране на бюджета. „Държавата е поемала ангажименти за милиарди левове, които впоследствие са били намалявани, за да се прикрие реалният размер на дефицита", изтъкна той.
Белчев посочи, че през 2025 г. дефицитът е достигнал 6,73 млрд. евро, а реалният структурен дефицит се е влошил до 4,1% от брутния вътрешен продукт.
„Последните няколко години сме живели назаем, който ще плащат нашите деца“, коментира Проданов.
АПИ е поела ангажименти за 18,2 млрд. лева
По данни, представени от Проданов, АПИ е поела договорни ангажименти за 18,2 млрд. лева при разходна база от 11,4 млрд. лева. „Недостигът е наложил отпускането на допълнителни средства чрез извънредни постановления по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Става дума за над 1,6 млрд. лева, част от които са били насочени към изплащане на стари задължения за текущи ремонти", каза той.
Друг сериозен проблем са установените счетоводни отклонения и забавеното отчитане на извършени дейности. Според представените резултати над 1000 сертификата за реално извършени ремонти, част от които датират от 2022, 2024 и 2025 г., са били задържани и неодобрени с години. Стойността на тези дейности е около 2 млрд. лева. Натрупаните лихви са над 6 млн. лева, а неизплатените компенсации възлизат на около 300 млн. лева.
Белчев обясни, че разходите трябва да се отчитат в годината, през която съответната дейност е извършена. Според заключенията на Сметната палата, ако тези задължения са били отчитани своевременно, законовите ограничения за дефицита е щяло да бъдат надхвърлени през 2021, 2024 и 2025 г. „Години наред бюджетните показатели са били изкуствено задържани и изкривявани. Гражданите чакаха изграждане на магистрали, а фирмите – да получат дължимите им средства", подчерта икономистът.
Разходите за пенсии и обезщетения са нараснали със 106%
Одитът на социалноосигурителната система е бил насочен към проверка на устойчивостта на социалната политика и възможностите за подкрепа на уязвимите групи. Белчев посочи, че разходите за пенсии и обезщетения през разглеждания период са нараснали със 106%, докато брутният вътрешен продукт се е увеличил с 87,6%.
На въпрос на NOVA дали през този период са управлявали правителства, назначени от тогавашния президент Румен Радев, Проданов отговори с „да". „Тези кабинети обаче са работили в условията на други парламенти и бюджети и не са приемали бюджетите, за които става дума в одитите", уточни той.
Правителството уверява, че поскъпването на газа няма да се отрази на сметките
В началото на брифинга Проданов коментира и обявеното увеличение на цената на природния газ с около 33%. Той определи критиките на опозицията като манипулативни и заяви, че решението за промяна на цената се взема ежемесечно от Комисията за енергийно и водно регулиране.
По думите му България не може да определя цените на международните пазари, а „Булгаргаз“ отговаря за осигуряването на доставките. Проданов подчерта, че въпреки увеличението цената на природния газ у нас остава с около 40% под тази на международната борса.
Той увери, че поскъпването няма да се отрази на сметките за ток и парно. По думите му правителството е поело ангажимент цените да останат без промяна до края на юни 2027 г., като са предвидени компенсаторни механизми. Действат и мерки за подкрепа на българския бизнес.
Проданов съобщи още, че проектобюджетът трябва да бъде представен в петък и внесен в Народното събрание.
