След 12 години на върха на властта Александър Вучич е изправен пред поражение, а студентското движение излиза начело след парламентарните избори в Сърбия. "Студентска листа" печели близо 53% от гласовете срещу 39 на сто за коалицията на Вучич, което ѝ осигурява парламентарно мнозинство. Начело е кардиологът и университетски преподавател Илия Сърданович, но засега не е ясно дали той ще поеме премиерския пост. За да се стигне до този резултат, обаче, страната преминава през продължителна политическа криза.
Политическата кариера на Вучич започва като министър на информацията в правителството на Слободан Милошевич. По-късно той става част от Сръбската радикална партия, но през 2008 г. я напуска и създава Сръбската прогресивна партия, ориентирана към европейската интеграция. Въпреки заявения проевропейски курс Вучич продължава да подчертава стремежа на Сърбия да поддържа отношения както със Запада, така и с Москва и Пекин. „Сърбия е на своя европейски път, но страната ни иска да запази традиционните си приятелства както с Китайската народна република, така и с Руската федерация“, заявява той. Така Вучич достига първо до премиерския, а след това и до президентския пост, утвърждавайки се като водеща фигура в сръбската политика от 2014 г. нататък.
Сърбия се готви за ново правителство след историческия триумф на студентите
Натрупваното с години недоволство срещу управлението му обаче избухва с нова сила на 1 ноември 2024 г. Тогава срутването на козирката на железопътната гара в Нови Сад отнема живота на 16 души. Трагедията предизвиква въпроси за качеството на строителните дейности, контрола и отговорността на институциите. Следват масови демонстрации, а исканията за справедливост постепенно прерастват в по-широк протест срещу корупцията и начина, по който се управлява страната. „Тук съм, за да покажа на света какво се случва в тази страна и да се знае, да покажа, че нещо трябва да се промени“, казва един от участниците в протестите.
В центъра на протестното движение застават студенти, които организират блокади на университети, пътища и дори на сградата на обществената телевизия. Исканията им за поемане на отговорност и институционални промени постепенно придобиват политическо измерение. Според описаната хронология на 27 септември 2026 г., под натиска на продължаващите антиправителствени демонстрации, Вучич подава предсрочно оставка като президент, за да се включи в кампанията за парламентарните избори. „Служих ви вярно - на всеки един от вас, както и на нашата родина Сърбия. Служих почтено и честно през двата си президентски мандата“, заявява той.
На изборите студентската листа постига резултат, който променя политическата картина в страната. „Студентите са победители! Александър Вучич загуби“, скандира един от празнуващите. Пред новите управляващи обаче стои трудната задача да съставят стабилно правителство и да превърнат протестните искания в конкретни действия. Сред основните предизвикателства са борбата с корупцията, реформата на институциите и възстановяването на общественото доверие. Изборната победа бележи края на един политически етап, но тепърва предстои да стане ясно дали студентското движение ще успее да изпълни обещанията, които го изведоха до властта.
Бившият управител на Народната банка на Сърбия Деян Шошкич, избран за депутат от „Студентската листа“, заяви, че е реалистично новото правителство да бъде сформирано през следващия месец, ако няма пречки пред този процес. Той призова всички служители на прокуратурата, полицията, съдебната система и медиите да се върнат към професионалната етика, „ако по някакъв начин са я изоставили в даден момент“.
Шошкич е на 27-мо място в „Студентската листа“, а след затварянето на избирателните секции той се обърна към обществеността, благодари на избирателите и призова гражданите мирно да отпразнуват победата. По време на предизборната кампания бившият президент Александър Вучич го представи като „скрит“ студентски кандидат за министър-председател. „Аз съм просто кандидат за депутат“, каза Шошкич тогава.
Процедурата за избор на ново правителство в Сърбия изисква официално излъчване на кандидат за премиер. Изборът на премиер и министрите му може да се състои в рамките на 90 дни след конституирането на парламента. Според разпоредбите на сръбската конституция след обявяването на окончателните изборни резултати новият парламент трябва да бъде конституиран в срок до 30 дни.
Текстовете посочват, че президентът възлага съставянето на кабинет на кандидат за премиер след консултации с парламентарните сили, а предложеното правителство трябва да получи подкрепата на най-малко 126 депутати в парламента. Според предварителни резултати „Студентската листа“ ще има 140 депутати в новия състав на парламента.
В момента Ана Бърнабич изпълнява длъжността президент след оставката на Александър Вучич през септември, като тя е и на поста председател на Народната скупщина (парламент). Освен съставянето на правителство Сърбия трябва да организира и нови президентски избори до края на годината.
