Търговски надценки, достигащи скандалните 140 процента, и масова продажба на сирене с над 65% съдържание на вода застрашават трапезата и джоба на българския потребител. Влошеното качество и прекомерното оскъпяване на основни млечни продукти са резултат както от липсата на достатъчно зреене, така и от огромния натиск върху производителите да свалят доставните цени за сметка на крайните купувачи.
Темата коментираха председателят на Асоциацията на млекопреработвателите и на Националния съюз на говедовъдите Димитър Зоров и Богомил Николов от асоциация "Активни потребители“ в ефира на bTV, информира Plovdiv24.bg. Според тях проблемът не е само във високите суми на етикетите, но и във фактическото качество на стоката, която стига до купувачите.
Лабораторна проверка на продукти от инициативата "Кошница с грижа“ е установила драстични отклонения от технологичните норми при масово предлаганото сирене.
"Още в първата седмица видяхме цени, които бяха съмнително ниски. Казахме си, че това не може да бъде, и взехме проби. Оказа се, че ниската цена е за сметка на водата“, обясни Богомил Николов. По думите му основният трик за изкуствено увеличаване на водното съдържание е драстичното съкращаване на технологичния процес. "Ако по технология сиренето трябва да зрее 45 дни, вие на седмия ден го изкарвате на пазара. То още не се е освободило от излишната вода“, посочи той.
Димитър Зоров уточни, че според утвърдените стандарти нормалното водно съдържание на бялото саламурено сирене трябва да бъде около 54%. "Когато имате 70% вода, сравнението на цените е изключително некоректно“, заяви той и подчерта, че подобни продукти нямат нужната хранителна стойност.
Според Зоров една от основните причини за лошото качество е системният натиск върху мандрите за възможно най-ниски доставни цени, докато в същото време търговските вериги прибират огромни печалби.
"Една от основните причини е притискането на производителя за по-ниски цени, а същевременно надценките растат. В Европа чуваме за надценки от 25–30%. В България – 100–140%. Какво правим ние? Убиваме потребителя“, коментира Зоров. Той допълни, че този натиск стимулира производството на имитиращи продукти и уврежда коректните български производители.
За решаване на кризата Зоров настоя за спешно въвеждане на таван на търговските надценки при търговците на дребно и посредниците на едро, като даде за пример практиката в Гърция. "Това не е свободна пазарна конкуренция, когато контролираш над 80% от търговията, особено в големите градове“, заяви той.
От своя страна Богомил Николов подчерта, че решението изисква развитие на алтернативни канали за продажба, а не само административни мерки.
"Колкото повече отиваме към един доминиращ вид търговия, толкова по-лошо. Трябва да насърчим и другите форми, за да има повече конкуренция“, посочи Николов, давайки пример с фермерските пазари в Гърция за директна търговия.
Според него дълбокият проблем се дължи на сгрешени дългогодишни държавни политики и порочен начин на субсидиране. "Производството на мляко пада устойчиво от десетилетия. Пада производството на зеленчуци, пада производството на плодове“, завърши той.
