Почти два милиона души са посетили музея в бившия концентрационен лагер Аушвиц в Полша през изминалата година. Около 1,2 милиона туристи годишно посещават острова в САЩ, където се намира печално известният затвор Алкатраз. През 2025 г., когато се навършиха 80 години от атомната бомбардировка, Хирошима е била посетена от малко под 15 милиона души.
Тези числа показват колко популярен е т.нар. тъмен туризъм - пътуването до места, свързани със смърт, страдание и трагични исторически събития. От мемориали и музеи до територии, белязани от жестокости и природни бедствия, подобни дестинации привличат хора с различни мотиви. За едни посещението е свързано със семейната им история, а за други - с любопитство и желание да разберат по-добре дори най-тежките моменти от миналото.
Разглеждането на личните вещи на убитите в Аушвиц или прочитането на имената на загиналите при атентатите от 11 септември може да има дълбоко лично значение. Такива места съхраняват паметта за жертвите и дават възможност на посетителите да осмислят трагедиите.
Какво представлява тъмният туризъм?
Основното определение обхваща посещенията на места, свързани с трагични исторически събития, обикновено белязани от смърт и страдание.
Д-р Филип Стоун, основател на Института за изследвания на тъмния туризъм към Университета на Централен Ланкашър през 2012 г., обяснява пред The Independent, че това явление представя и почита „нашите известни мъртви в рамките на посетителската икономика“ чрез музеи, изложби, паметници, исторически обекти и туристически атракции.
Според него тъмният туризъм превръща трагедиите и бедствията в част от съвременното туристическо преживяване, като същевременно повдига въпроси за трудното историческо наследство, паметта и начина, по който посетителите възприемат миналото.
„Мъртвите в тъмния туризъм могат да ни предупреждават за нашите собствени борби, глупости или нещастия“, казва Стоун.
Практиката обаче предизвиква и критики. Някои се опасяват, че трагедиите могат да се превърнат в търговски продукт, докато други смятат, че определени държави не желаят да бъдат свързвани с подобни места в туристическия сектор. Стоун определя тъмния туризъм като област, изпълнена с управленски дилеми и политически затруднения, тъй като посещенията на места с мрачно минало често са свързани и с етични въпроси.
Какво не е тъмен туризъм?
Причините хората да посещават подобни места са обект на множество научни изследвания. В Института за изследвания на тъмния туризъм се проучват както обществените и културните измерения на явлението, така и начините за управление на музеи и обекти, свързани с тежки исторически събития.
„Границата между почитането на паметта и комерсиализирането на мъртвите става все по-размита. Въпреки че в тъмния туризъм никога не се срещаме пряко с трупа, ние се срещаме с адаптирани за туристи разкази за гибелта, а значимите мъртви могат да посредничат в нашето собствено усещане за смъртност“, отбелязва Стоун.
Той описва и връзката между тъмния туризъм и своеобразното светско поклонничество – пътувания по стъпките на загиналите, например до бойни полета и места на конфликти.
„Иронично е, че в свят, който сякаш се върти все по-бързо, тъмният туризъм е фокусиран върху смъртта и мъртвите, но може би ни казва повече за живота и живите“, допълва изследователят.
Създателят на онлайн пътеводителя dark-tourism.com също подчертава, че тази форма на пътуване трябва да представлява уважително и образователно опознаване на тежките страници от историята, без сензационализиране на събитията.
Според сайта тъмният туризъм не бива да се бърка с посещенията на бедни квартали, известни като „туризъм в гетата“, с пътуванията до актуални военни зони или с опасни дейности като изследването на пещери. Той не оправдава и неуважителното поведение на посетителите – например правенето на селфита и позирането за снимки на места като Аушвиц.
Много паметници, музеи и исторически забележителности са създадени преди всичко като пространства за възпоменание и осмисляне на миналото, но и като постоянно напомняне за последиците от човешките действия.
