Светият синод на Българската православна църква подкрепи въвеждането на предмета „Добродетели и религии“ като част от задължителната подготовка на учениците. Според архиереите предметът трябва да се изучава не по-малко от един час седмично, а по него да се поставят оценки за придобитите знания, без да се оценява личната вяра на ученика.
Синодът настоява учебните програми по конфесионално обучение да се изпращат за становище до съответното вероизповедание, а преподавателите да получават препоръка от неговото епархийско или регионално духовно ръководство.
Предлага се обучението да започне през учебната 2027/2028 година с първокласниците и след това последователно да бъде въведено до 12. клас. От БПЦ подчертават, че целта не е религиозно индоктриниране, а придобиване на базисна религиозна грамотност и възстановяване на прекъснатата през периода на държавния атеизъм връзка на децата с православната традиция.
Становището е по два законопроекта за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование, внесени в 52-рото Народно събрание от Димитър Здравков и група народни представители и от Костадин Костадинов и група народни представители.
Публикуваме пълния текст на позицията на Светия синод:
Относно: Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, внесени в деловодството на 52-то Народно събрание.
На основание чл. 11, ал. 3, от Закона за вероизповеданията, представяме следното становище по Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, внесени в деловодството на 52-то Народно събрание, с вх. № 52-654-01-104, внесен на 23.07.2026 г. от Димитър Здравков и група народни представители, и с вх. № 52-654-01-127, внесен на 03.09.2026 г. от Костадин Костадинов и група народни представители:
І. Принципна позиция по внесени законопроекти в 52-то Народно събрание
1. Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия изразява принципна подкрепа за изучаване и разпространение на основите на православната вяра и нравственост сред децата и младежите.
Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия препотвърждава своята позиция, изразявана назад през годините, включително и по законопроекти с подобен предметен обхват относно въвеждането на учебен предмет „Добродетели и религии“ в раздел А на учебния план за изучаване в задължителните учебни часове. Поради това Св. Синод изказва своето удовлетворение от намерението на народните представители в 52-то Народно събрание да обсъдят и приемат Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) в частта му относно въвеждането на новия предмет „Добродетели и религии“ като част от задължителната подготовка на българските ученици по утвърдени от министъра на образованието и науката алтернативни учебни програми: с елементи на конфесионално обучение (религия – православие и религия – ислям) и без елементи на конфесионално обучение (етика и гражданско образование). Св. Синод одобрява това, че и в 52-то Народно събрание въпросът за духовно-нравственото възпитание и обучение на българските ученици е поставен като приоритетен. Препоръчваме в законопроектите да се употребяват възприетите до този момент понятия „конфесионално обучение“ и „неконфесионално обучение“ вместо думите „с елементи на конфесионално обучение“ и „без елементи на конфесионално обучение“.
2. Св. Синод подкрепя мотивите относно промените, отнасящи се до въвеждането на предмета „Добродетели и религии“ в задължителните учебни часове.
2.1. В сравнително-правен контекст такъв или подобен предмет съществува като задължителен предмет в много държави-членки на Европейския съюз, които са възприели конституционния принцип на светското образование. Наличието на такъв предмет в задължителната подготовка на учениците по никакъв начин не противоречи на европейската практика, както и на българската Конституция. Предметът „Православие“ се преподава като задължителен в съседните нам православни страни и положителните резултати са налице. В Гърция преподаването му не е спирало от Освобождението на страната (1821 г.) до днес, тоест вече 200 години. Известна е високата религиозна и богословска просветеност и култура на гръцкото общество в сравнителен план. В съседна Румъния с въвеждането на предмета нравствените и културни резултати също са налице. Православие се учи като конфесионална предметна разновидност и в множество неправославни държави в Европа – при това в задължителните учебни часове.
Както припомнихме миналата година в становището ни до 51-то НС с вх. № ПГ-51-537-00-6/29.07.2025 г. по ЗИД на ЗПУО с вх. № 51-502-01-37/21.07.2025 г. с вносител Министерски съвет, до предложението за въвеждането на задължителен предмет „Добродетели и религии“ се стигна след повече от три десетилетия на обсъждане, работа, подготовка на кадри, изготвяне на учебници. Премина се през въвеждането на предмета „Религия“ като задължителноизбираем (ЗИП) и свободноизбираем (СИП), а според действащия ЗПУО – респективно като избираем (ИУЧ) и факултативен (ФУЧ) учебен час.
2.2. Св. Синод принципно подкрепя мотивите и предложеното съдържание на разпоредбите на §§ 1, 8, 9, 10, 13, 19, т. 2, 26, 33 в ЗИД на ЗПУО с вх. № 52-654-01-104, внесен на 23.07.2026 г., чийто предметен обхват се отнася до въвеждането на предмета „Добродетели и религии“ като част от задължителните учебни часове в учебния план на българското училище, както и §§ 1-9 в ЗИД на ЗПУО с вх. № 52-654-01-127, внесен на 03.09.2026 г., посветен изцяло на въвеждане на предмета „Добродетели и религии“ като задължителен в началното, основното и средното образование.
В същото време Св. Синод изразява дълбокото си убеждение и настоява в предвижданите законодателни промени относно предметите по конфесионално обучение да залегне принципът на съгласуване на учебните програми и преподавателите по дадения предмет със съответното вероизповедание. Такъв принцип на съгласуваност е възприет например в Австрия, където религиозно-нравственото образование в светското училище е задължително, като при конфесионалното обучение съответните вероизповедания – римокатолицизъм, протестантство, православие и ислям – определят учебното съдържание и учителските кадри.
2.3. Св. Синод на БПЦ – БП винаги е обосновавал неотложната и насъщна потребност от въвеждането на предмет „Религия“, с първа разновидност „Православие“. Потвърждаваме вече изложените в предишното НС мотиви за необходимостта от въвеждането му, които се изразяват в следното:
Фактът, че огромното мнозинство от българското общество изповядва като свое вероизповедание Източното православие и има правото неговите деца да получат компетентни, задълбочени, цялостни и систематично подредени знания за своята религия, нравственост и духовна култура.
Източното православие е част от националната конституционна идентичност на Република България. Определено е като традиционно вероизповедание в чл. 13, ал. 3 на Основния ни закон, присъства в държавния протокол, в държавния и в гражданския празничен календар.
Православното богословие е част от системата на висшето университетско образование и наука в страната (има богословски факултети и катедри към най-големите и авторитетни висши учебни заведения у нас). Следователно присъствието на науката Богословие/Теология в достъпна и интересна за учениците форма в средното образование би било в пълно хармонично единство с академичното преподаване на тази наука, което е признато на европейско и национално равнище, наред с всички останали науки.
Православното богословие и произтичащият от него предмет „Религия – Православие“ освен познавателна, би имал и важна ценностно-формираща роля, доколкото преподаваните в него знания са неразривно свързани с ценности, практическото усвояване на които води до формиране на конкретни духовни и социалнозначими добродетели. Някои от тези ценности са: любовта към всички човеци, грижата за човешкия живот, грижата за останалите хора, грижата за природата като Божие творение, животът в общност, отговорността към семейството и родината, мирът, жертвоготовността, състраданието, съпричастността, свободата и зачитането на свободната воля, човешката личност, честността, правдолюбието и т.н. Става дума за исторически формирали се ценности и добродетели, залегнали в народностното съзнание на българския народ.
Предметът „Религия – Православие“ в училище би спомогнал за по-пълното, задълбочено и цялостно разбиране от страна на учениците на редица знания, преподавани в други предмети, за които преподавателите по тези предмети нямат съответната богословска компетентност:
-
история (покръстването на България, ролята на Църквата за формирането на българските народност и нация, за Българското възраждане и национално-освободителни борби, ролята на Църквата във Византия и в Западноевропейското средновековие и др.),
-
български език и литература (християнските образи в множество произведения на българската литература от нейното зараждане до днес, богословски мотиви в изучаваните художествени произведения),
-
физика и астрономия (идеята за креационизма в съвременната физика, креационизъм и „теория на всичко“),
-
изобразително изкуство (християнски сюжети в средновековното и ренесансовото изкуство, византийска и българска иконопис),
-
музика (източноцърковната музикална традиция, забележителните класически творби върху библейски теми),
-
етика и право (толерантността като ценност, която се ражда в недрата на християнството, ролята на християнството за формирането на теорията за правата на човека и др.),
-
философия (понятието за личност, което се появява в християнски контекст, познания за християнските философи) и пр.
Всички етически системи, пък били те и най-секуларизираните, са възникнали исторически в определен религиозен контекст. Етиката се намира в генеалогична връзка с религията. Това се отнася в още по-голяма степен за европейската етика и добродетелите на толерантността и взаимозачитането, които са възникнали на християнска основа.
Познаването на основни моменти от библейската история, от историята и учението на Христовата Църква, е предпоставка за разбирането на основите на етическите системи и на учението за добродетелите в Европа.
3. Целта на въвеждането на предмета „Добродетели и религии“/„Религия – Православие“ не е индоктринирането, тоест формирането на религиозно съзнание, а е придобиването на базисна религиозна грамотност, преподаването и усвояването на знания, които позволяват осъществяване на компетентен и просветен избор. Обучението по задължителен предмет „Религия – Православие“ ще осигури на учениците и систематичното запознаване в достъпна и интересна форма с традицията, в която живеем вече повече от 1000 години, която беше прекъсната в периода на държавния атеизъм. Този предмет ще съдейства допълнително за изграждането на младите хора като отговорни, свободни, съзнателни граждани, а също така ще допринесе за възстановяване на социалната кохезия и сплотеността в едно общество, намиращо се в състояние на сериозна криза и с тенденции на вътрешен разпад.
Убедени сме, че въвеждането на предмета „Религия – Православие“ като задължителен би запълнило един осезаем дефицит, една чувствителна празнота в цялостното учебно съдържание, обучение и възпитание в българското училище. Подобно обогатяване на ученическата подготовка е неотменно право на всички български граждани православни християни, които желаят децата им да познават своята традиционна религия, което е един неизпълнен до момента дълг на българската държава към нейния народ.
ІІ. Конкретни предложения и редакции, които могат да бъдат обсъдени между първо и второ четене, ако Законопроектът вх. № 52-654-01-104, внесен на 23.07.2026 г., бъде одобрен по принцип на първо гласуване
1. Предлагаме навсякъде в параграфите от законопроектите с предметен обхват относно въвеждането на учебен предмет „Добродетели и религии“ думите „с елементи на конфесионално обучение“ и „без елементи на конфесионално обучение“ да бъдат заменени съответно с „конфесионално обучение“ и „неконфесионално обучение“.
2. По § 8 относно допълнението на чл. 76 с нова ал. 8:
В ал. 8 да се добави ново изречение (предпоследно) със следното съдържание:
„Учебните програми за класовете от 1. до 12. по конфесионално обучение се изпращат за становище до органите на съответното вероизповедание.“
Следва да се има предвид, че според чл. 58, т. 5 от Устава на БПЦ – БП Св. Синод проверява и одобрява учебниците и помагалата по предмета „Закон Божий” и вероучение за българските училища.
3. По § 9 относно измененията и допълненията в чл. 88, ал. 2:
След думата „изучаването“ се добавят думите „не по-малко от един час седмично“.
4. По § 13 относно допълнението на чл. 99 и създаването на нова ал. 8.
Алинея 8 да придобие следното съдържание:
„Индивидуално обучение може да се организира и за ученик, избрал обучение по една от учебните програми по учебния предмет „Добродетели и религии“, ако в училището няма достатъчен брой желаещи от класовете в съответния етап от степента на образование за сформиране на група.“
5. Предлагаме нов § 27а относно създаването на нова ал. 13 в чл. 213. Да се създаде нова ал. 13 със следното съдържание:
„(13) За заемане на учителска длъжност, свързана с преподаване на учебния предмет „Добродетели и религии“ по учебна програма за конфесионално обучение, лицето трябва да има и препоръка от епархийското/регионалното духовно ръководство на съответното вероизповедание, в чийто диоцез/регион се намира училището.“
6. В § 33 относно промени в Допълнителни разпоредби за създаването на т. 13а в § 1:
В т. 13а думата „като“ да се замени с думата „както“.
7. В § 35 предлагаме следната редакция:
„Обучението по учебния предмет „Добродетели и религии“ в училищата започва от учебната 2027/2028 година за учениците, които през тази учебна година постъпват в 1. клас, като през следващите учебни години се въвежда последователно от 2. до 12. клас в съответствие с държавния образователен стандарт за учебния план.“
8. Следва да бъдат направени допълнителни уточнения и по-конкретно относно тълкуването на някои разпоредби, както и предложения за обсъждане:
8.1. По § 9 относно създаването на нова ал. 2 в чл. 88 изразяваме разбиране, че законодателят има предвид, че за предмета „Добродетели и религии“ също ще има собствен държавен образователен стандарт (ДОС).
Следва да се има предвид, че в Австрия например, където религиозно-нравственото образование в светското училище е задължително, като при конфесионалното обучение съответните вероизповедания – римокатолицизъм, протестантство, православие и ислям – определят учебното съдържание и учителските кадри.
[Religious literacy in the curriculum in compulsory education in Austria, Scotland and Sweden – a three-country policy comparison; Religious Education in Austria]
8.2. Следва да се предвиди възможността за всяка следваща учебна година в следващ клас учениците да могат да променят избора си на предметната разновидност, т.е. да могат да изберат друга алтернатива от трите учебни програми в рамките на предмета „Добродетели и религии“.
9. Да се обсъди възможността:
По § 19 относно чл. 118 и промени в досегашната ал. 5, която става ал. 6, дали т. 2 от § 19 да не отпадне.
Това означава по предмета „Добродетели и религии“ да се поставя оценка, тъй като е задължителен предмет, и имайки предвид, че дори по избираеми предмети се поставят оценки, защото те мотивират учениците в придобиването на нови знания и умения и така поощряват познавателните им способности и навици. Оценката не оценява личната вяра на ученика, а неговите знания за добродетелите и религиите. Целта на оценката е и да не се подценява значението и стойността на предмета.
III. По Законопроекта с вх. № 52-654-01-127, внесен на 03.09.2026 г.
Да се съобразят предложенията ни, направени по-горе, съответно по Законопроекта с вх. № 52-654-01-104, внесен на 23.07.2026 г.
В заключение си запазваме възможността в хода на обсъждането да направим при необходимост допълнителни предложения и редакции на предложените разпоредби.
Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия пожелава успешна работа на народните представители за полза на българския народ и най-вече на нашите деца – бъдещето на България.
