Разривът между принцовете Уилям и Хари продължава, въпреки че по-малкият син на крал Чарлз направи крачка назад и се върна да живее във Великобритания. Историята на двамата братя често се сравнява с отношенията между покойната кралица Елизабет II и по-малката ѝ сестра, принцеса Маргарет. И в двете двойки има наследник на трона и „резерва“, но преживяванията им се развиват по различен начин.
Елизабет и Маргарет израстват като приятелки, съученички и сестри. Те разчитат една на друга още от детството, а близката им връзка продължава и в зрелите им години. При Уилям и Хари отношенията са по-сложни, като между тях се усеща по-силно напрежение, особено през тийнейджърския им период.
Още като деца Елизабет и Уилям реагират сходно на появата на по-малките си сестра и брат. В книгата си „Елизабет и Маргарет: Интимният свят на сестрите Уиндзор“ Андрю Мортън описва как бъдещата кралица била очарована от новородената Маргарет. Елизабет докоснала ръката ѝ и с огромна радост казала на лекаря: „Елате да видите бебето ми, моето собствено бебе“. След това дори побързала да подреди играчките си, за да може да играе с малката си сестра.
Подобна била и реакцията на Уилям при раждането на Хари. В писмо до икономката на родителите си Вайълет Колисън принцеса Даяна описва отношенията между синовете си. Тя пише, че Уилям обожава малкия си брат и непрекъснато го обсипва с прегръдки и целувки. Даяна определя гледката като прекрасна, макар шеговито да отбелязва, че не винаги им било позволено да се приближат до момчетата.
С израстването им обаче различията между двамата братя започват да личат. Тина Браун, бивш редактор на Tatler и The New Yorker, описва в „Документите на двореца“ как характерите им постепенно започват да отразяват бъдещите им роли. По думите ѝ още на около четири- и шестгодишна възраст двамата сякаш осъзнават предопределените си съдби. На Уилям били внушавани дългът и отговорността, които ограничавали буйността му, докато Хари се превърнал в слабичко, буйно и трудно за контролиране дете.
Елизабет също била възприемана като бъдещ монарх още от ранните си години. Бавачката на двете принцеси записала, че Елизабет имала „раздразнителен темперамент“, но умеела да го държи под контрол. За Маргарет тя отбелязала, че често била пакостлива, но притежавала весела и очарователна личност.
В мемоарите си „Резервен“ Хари признава, че не е познавал добре леля си Маргарет и я определя като „почти напълно непозната“. Въпреки това той усещал, че двамата имат много общо. Хари ги нарича „двама резервни“ и пише, че връзката на Маргарет с Елизабет не е напълно същата като неговата с Уилям, но е достатъчно близка. Той разпознава в нея тъмното съперничество и силната конкуренция, които според него често идват от по-големия брат или сестра.
Според разказа на Хари детството на двамата братя също ясно показвало разликата между наследник и „резерва“. В Балморал Уилям имал по-голяма и по-луксозна спалня, докато неговата била по-малка. Още тогава Хари възприемал ситуацията така: „Уили беше наследникът, докато аз бях резервният“.
Той твърди още, че тези определения не са били само медийни етикети, а са присъствали и в семейните разговори. Хари пише, че на 20 години за първи път чул историята за думите, които баща му уж казал на Даяна в деня на раждането му: „Чудесно, сега ми даде наследник и резервно дете — работата ми е свършена“.
При Елизабет и Маргарет динамиката изглеждала различно. Според Андрю Мортън Маргарет веднъж казала, че никога не е страдала от „синдрома на втората дъщеря“. Тя добавила, че няма нищо против завинаги да бъде избрана за „по-малката сестра“.
