Националните телевизии плащат на ПРОФОН около 4 млн. лв. годишно за музиката, използвана в програмите им. Данните за най-излъчваните записи и средствата, разпределяни между правоносителите, обаче поставят въпроси за начина, по който се разпределят тези приходи.
Над 80% от сумите според публикуваните в годишните отчети за прозрачност данни се насочват към каталози и компании, свързани със Саня Армутлиева, която доскоро дълго време е била председател на Управителния съвет на ПРОФОН. Същевременно водещ български изпълнител с национален хит може да получи под 1000 лв. за цяла година.
ПРОФОН е дружеството за колективно управление на правата на продуцентите на звукозаписи и артистите-изпълнители. Логичното очакване е значителна част от плащанията да достигат до изпълнителите и продуцентите на записите, които звучат най-често в националния ефир. Съпоставката между честотата на излъчване и разпределението по правоносители показва различна картина.
Механизмът е заложен в действащите правила на дружеството. Те на практика поставят на едно равнище т.нар. библиотечна музика — кратки фонови мотиви за филми, телевизионни предавания, заставки, шапки и телевизионни визии — и пълноценните звукозаписи, зад които стоят разходи за композиция, аранжимент, студийна продукция, изпълнители, видеоклипове и популяризация.
Част от библиотечното съдържание вече може да бъде създавано и с помощта на изкуствен интелект, което намалява производствената му себестойност. При разпределението обаче дори няколкосекундно излъчване на такъв мотив може да бъде отчетено като излъчване на цял музикален запис.
Това позволява на собственик на голям каталог от кратки фрагменти, използвани многократно като фон в телевизионни продукции, да натрупа голям брой отчетени излъчвания и значителен дял от приходите. Не е необходимо изпълнителят да има разпознаваем национален хит. Достатъчно е правоносителят да притежава много библиотечни записи, които системно звучат в телевизионни програми.
Фактът, че компании и каталози, свързани с Армутлиева, са сред най-големите получатели на средства при този модел, поставя въпрос за възможен конфликт на интереси. Възниква въпросът доколко е допустимо човек с пряк търговски интерес от правилата за разпределение дълги години да оглавява органа, който приема и прилага тези правила.
Проблемът обаче не се свежда само до конкретния председател. Правилата засягат доходите на стотици артисти, музиканти, продуценти и звукозаписни компании. Затова те би трябвало не само формално да са прозрачни, но и да предотвратяват структурно преимущество за определени участници.
Поставят се и въпроси към националните телевизии: дали дългогодишните контакти на Армутлиева с техните ръководства са влияели върху избора на музика, как се подбират библиотечните каталози и дали отделни компании имат привилегирован достъп до телевизионни продукции. Отделно внимание заслужава и съставът на журитата в големите телевизионни риалити формати, където се пресичат музикалният бизнес, ефирът и продуцентските интереси.
Контрастът с подобни организации в други европейски държави е значителен. Там най-излъчваните записи могат да носят на правоносителите си приходи, равняващи се на десетки хиляди левове годишно. В България изпълнител на един от най-популярните и често излъчвани записи може да получи от телевизионното му излъчване сума под 1000 лв.
Тази разлика е довела до това водещи български артисти да престанат да следят приходите си от ПРОФОН и дейността на дружеството. Когато правоносителите не вярват, че участието им носи реален финансов смисъл, те отслабват и контрола върху управлението. Така активни остават предимно участниците, които имат най-силен интерес от съществуващия модел.
Парадоксално, някои артисти с минимални приходи от телевизионно излъчване продължават да работят именно с компании на Армутлиева.
Днес Саня Армутлиева вече не е част от ръководството на ПРОФОН. Основният въпрос е дали ще бъдат променени правилата, по които се разпределят милионите, събирани от телевизиите и останалите ползватели на музика.
Предстои да стане ясно дали новият Управителен съвет ще направи ясна разлика между пълноценния звукозапис и няколкосекундната библиотечна музика, използвана като фон. От значение ще бъде и дали публично и разбираемо ще се показва не само колко средства събира ПРОФОН, но и защо конкретни правоносители получават голяма част от тях.
Остава и въпросът дали при милиони левове годишни постъпления от националните телевизии едни от най-популярните български изпълнители ще продължат да получават символични суми за реалното излъчване на музиката си. Отговорът ще покаже дали промяната в ръководството ще доведе и до промяна на установения модел.
