Над 1000 евразийски бобъра отново обитават поречието на Дунав и притоците му у нас, след като видът отсъстваше от страната повече от 150 години. Мащабно научно изследване, публикувано през юли тази година, установява присъствието им в над 300 активно обитавани територии и между 200 и 240 семейни групи, съобщават от Meteo Balkans.
Естествена миграция от РумънияЗавръщането на бобрите в България се случва без официална програма за реинтродукция от страна на държавните институции. Генетични анализи от 2025 година, базирани на ДНК от вода и косми, доказват, че животните са от вида европейски бобър и произхождат от Румъния. В северната ни съседка видът е възстановен изкуствено в периода между 1998 и 2003 година, след което популацията естествено е достигнала Долния Дунав и българските брегове.
Изследователите установяват следи от бобри по целия 470-километров български участък на голямата река, както и по седем ключови притока – Тимок, Лом, Огоста, Искър, Осъм, Янтра и Русенски Лом. На места животните са проникнали на повече от 150 километра навътре в страната, достигайки подножието на Стара планина. Долината на река Искър се очертава като основен естествен коридор, през който бобрите преодоляват планината, като през миналата година вече са регистрирани отделни екземпляри чак в поречието на Марица в Южна България.
Екосистемен инженер и нови предизвикателстваЕколозите определят бобъра като „екосистемен инженер“ – животно, което физически трансформира средата си. Чрез изграждането на бентове по по-малките потоци и реки, животните създават нови влажни зони, забавят течението и задържат водата в крайречните почви, което е от изключителна полза по време на сухи периоди. Заедно с бобъра, в България се е завърнал и един специфичен паразит – бобровият бръмбар, чието присъствие на Балканския полуостров е регистрирано официално едва през 2026 година.
Въпреки екологичните ползи, нарастващата популация вероятно ще доведе до локални конфликти. Тъй като десетилетия наред речните долини и земеделските площи са развивани без съобразяване с този вид, евентуалното запушване на дренажни съоръжения, подкопаването на диги и заливането на ниви ще наложи разработването на нова държавна политика за съвместно управление на инфраструктурата и дивата природа.
