Европа влиза в решаващите месеци преди зимата с необичайно ниски запаси от природен газ и нарастваща конкуренция с Азия за доставки на втечнен природен газ (LNG). Комбинацията от ограничени доставки от Близкия изток, повишено лятно потребление и недостатъчно производство от други енергийни източници увеличава риска цената на газа да надхвърли 100 евро за мегаватчас за първи път от енергийната криза преди четири години, посочва CNBC.
В началото на седмицата фючърсите на нидерландския газов хъб TTF поскъпнаха до около 69,50 евро за мегаватчас – най-високото ниво от март 2026 г. и близо до върховете от началото на 2023 г. Впоследствие цените леко се понижиха, като европейският газов бенчмарк се търгува около 65,50 евро за мегаватчас.
Евентуална студена зима, съчетана с продължаващи ограничения на доставките, обаче може да изстреля цените до между 90 и 120 евро за мегаватчас, прогнозира пред CNBC Танкреде Фулоп, старши анализатор в Morningstar.
Анализатори от американската инвестиционна банка Goldman Sachs също предупредиха преди дни, че ако износът на втечнен природен газ от Близкия изток „се нормализира само постепенно до 2027 г.“, фючърсите на TTF вероятно ще трябва да поскъпнат над 100 евро за мегаватчас. Подобно ниво би ограничило търсенето в Азия достатъчно, за да позволи на Европа да привлече необходимите количества и да управлява запасите си през зимата.
Основното притеснение в момента е състоянието на европейските газохранилища, чиито запаси са на исторически ниски за сезона нива.
Според данни на Gas Infrastructure Europe (GIE) газохранилищата в Европейския съюз са запълнени средно на 63,54% към 26 август. За сравнение, година по-рано нивото е било 76,24%, а средната стойност за последните години е около 81,5%.
Една от основните причини за затрудненото попълване на запасите е нарушеното корабоплаване през Ормузкия проток. Проблемите по ключовия морски маршрут рязко ограничиха износа на LNG от големи производители в Персийския залив, сред които Катар, именно в периода, когато Европа традиционно попълва газохранилищата си преди зимата.
Допълнителен натиск оказа и горещото лято на Стария континент. Високите температури увеличиха използването на климатици и други енергоемки уреди в период, когато потреблението на газ обичайно намалява. Природният газ осигурява приблизително една шеста от производството на електроенергия в ЕС.
Екстремните метеорологични условия ограничиха и производството от някои алтернативни енергийни източници. Заради горещините редица атомни електроцентрали в Европа бяха принудени временно да спрат или да намалят производството си, докато добивът на електроенергия от вятър също остана слаб през лятото.
В резултат европейските газови запаси се задържат около 63% – едно от най-ниските равнища, регистрирани за този период от годината, и приблизително 18 процентни пункта под средното за последните пет години.
„Европа в момента е на път да започне зимата с неадекватен буфер за съхранение срещу късните зимни студове“, коментира пред CNBC Мат Дринкуотър, ръководител на отдела за европейски газ в Energy Aspects.
Допълнителна неизвестна остава времето. Съществува вероятност засилващото се метеорологично явление Ел Ниньо да доведе до по-мека ранна зима в Североизточна Азия и съответно да намали търсенето на газ там. Това обаче „също така повишава риска късната зима да бъде по-студена от обикновено“, предупреди Дринкуотър.
Ключов фактор за европейския пазар ще бъде дали значителни количества LNG от Близкия изток ще се върнат на пазара преди настъпването на зимата.
Фючърсите както на суровия петрол, така и на природния газ се понижиха леко от сряда насам заради очакванията Иран и Оман да постигнат споразумение за осигуряване на безопасен транзит през Ормузкия проток.
Значително възстановяване на износа на LNG от Близкия изток би означавало, че макар Европа вероятно да започне зимата с „неприятно ниски запаси“, регионът ще има възможност да запази по-голяма част от тях за периодите на най-силни студове през януари и февруари 2027 г., посочи Дринкуотър.
Той обаче предупреди, че подобен сценарий далеч не е сигурен заради нестабилната геополитическа обстановка около жизненоважния търговски маршрут.
Ако доставките на втечнен природен газ от Близкия изток не се възстановят до високите си нива преди зимата, Европа може да се изправи пред много високи цени на газа, по-големи сметки за потребителите и, в най-лошия сценарий, ограничения върху потреблението на газ от промишлеността.
Конкуренцията с Азия за LNG товари също се очаква да остане силна, тъй като увеличението на световните доставки ще бъде ограничено през следващите 12 месеца. Според консултантската компания Wood Mackenzie новите проекти в Катар няма да достигнат пълния си капацитет преди втората половина на 2027 г.
Компанията определя Европа като „приближаваща се към територия на енергийна криза“, при положение че регионът разполага с малко краткосрочни алтернативи за задоволяване на газовите си нужди. Натискът се засилва и с наближаването на крайния срок за забрана на целия внос на руски втечнен природен газ в началото на 2027 г.
При сегашните цени Европа все още има леко предимство пред Азия при привличането на т.нар. гъвкави LNG товари, посочи Фулоп от Morningstar. Причината са по-високите транспортни разходи за доставки до азиатските пазари. Ако ограниченията върху други източници продължат обаче, Европа ще трябва да привлече значително повече американски LNG.
„Смятаме, че Европа ще се нуждае от около 64 млрд. куб. метра американски втечнен природен газ, което се равнява на приблизително 77% от общия износ на САЩ“, посочи Фулоп.
Привличането на толкова голям дял от американските доставки би изисквало европейските цени да бъдат достатъчно високи, за да направят Стария континент по-привлекателен пазар от Азия.
„Привличането на такъв необичайно висок дял би изисквало Европа да предложи значително по-висок нетен приход от продажби (т.нар. netback) от Азия. В горния край на диапазона високите цени също така биха започнали да балансират пазара чрез рязко намаляване на индустриалното търсене на синьо гориво и преминаване към други горива“, каза още Фулоп.
