В края на август 2026 година Европа влиза в отоплителния сезон с критично ниски запаси на природен газ и цени на тригодишен връх, което създава реален риск от сериозно оскъпяване на живота за домакинствата и бизнеса на континента, съобщават от Euronews.
Референтната цена на европейския природен газ на нидерландския хъб TTF достигна над 66 евро за мегаватчас в края на миналата седмица. За сравнение, в началото на годината стойностите се движеха около 29 евро. Основен двигател на този скок са геополитическите опасения, че трафикът през Ормузкия проток, който осигурява почти 20 процента от глобалната търговия с горивото, може да бъде нарушен през зимните месеци.
Данните на Gas Infrastructure Europe показват сериозен дефицит в газохранилищата на Европейския съюз, които към 24 август са запълнени едва на 62,99 процента. Това ниво е драстично по-ниско от средното за последните пет години, което възлиза на 79 процента.
"Последният случай, когато запасите са били толкова ниски, е 2021 година - преди последната голяма газова криза", посочва анализаторът Наташа Филдинг от Argus Media.
Сценарии за задълбочаване на кризатаСпоред анализ на Oxford Economics, ценовият натиск е смекчен донякъде от факта, че общото потребление на газ в Европейския съюз е спаднало с между 15 и 20 процента спрямо нивата от 2021 година. Това теоретично позволява на държавите да преминат през студените месеци с по-малки наличности, но същевременно увеличава зависимостта от директен внос на втечнен газ и изостря конкуренцията с азиатските пазари.
Експертите от Goldman Sachs са още по-категорични в предупрежденията си. Според техните оценки, настоящите ценови нива не са достатъчни, за да гарантират сигурността на доставките. Ако енергийните потоци от Близкия изток се нормализират бавно и поетапно чак до 2027 година, цената на TTF за декември 2026 година може да надмине 100 евро за мегаватчас, което е двойно над базовия сценарий на банката.
От Oxford Economics допълват, че заради създалата се ситуация Европейският съюз може да бъде принуден да преразгледа частично наложената тази пролет забрана за руски газ. Към момента Русия все още осигурява около 12,5 процента от общия внос на газ в общността.
Ударът по крайните потребителиАнализаторите успокояват, че ефектът върху сметките на домакинствата няма да бъде мигновен. Краткотрайните пикове на борсите се абсорбират от доставчиците, но при трайно задържане на високите нива, новите договори неизбежно ще отразят нарасналите разходи.
Средно за Европейския съюз са нужни около шест месеца, за да може борсовият скок да се прехвърли върху крайния потребител. Ситуацията обаче варира драстично в отделните държави. В Нидерландия реакцията на пазара е почти незабавна. Във Франция, Италия и Испания процесът отнема няколко месеца. В Германия и Австрия, където масово се сключват договори с фиксирани цени за 12 или 24 месеца, ударът върху портфейлите ще се усети най-късно, но ще бъде дълготраен.
"Гръбнакът на отоплението в ЕС остава газът, затова европейските цени остават заложник на температурите предстоящата зима", категорични са от Oxford Economics.
Комбинацията от сурова зима, недостатъчни запаси и битка за танкерите с втечнен природен газ има потенциала да изстреля потребителските цени на енергията в еврозоната с до 15 процента на годишна база още през последното тримесечие на годината.
