Кралицата на кънтри музиката Доли Партън почина на 80-годишна възраст, съобщават световните агенции.
През октомври миналата година сестрата на Доли помоли феновете да се молят за певицата, която отложи поредица от концерти в Лас Вегас поради здравословни проблеми. Легендата на кънтри музиката сподели с феновете, че се нуждае от „няколко процедури“, за да се справи с продължаващите „здравословни проблеми“.
Партън е родена на 19 януари 1946 г., в Локъст Ридж, Тенеси, САЩ. В своята кариера тя се превръща в една от най-емблематичните личности в шоубизнеса през втората половина на 20-и век. Тя е не само изпълнител, но и автор на песни, китарист, актриса, а също така и бизнесдама с усет.
Партън създава вечни произведения като трогателната ѝ автобиографична песен „Coat of Many Colors“ (1971) и хитът, пресичащ жанровете, „9 to 5“ (1980). По-късно тя изгражда успешен увеселителен парк, наречен Dollywood, и развива широк кръг от благотворителни проекти. Почитатели и критици често я описват като „национално съкровище“.
Партън е родена в Апалачите, в Големите димни планини в източен Тенеси, в бедно фермерско семейство. Тя е четвъртото от 12 деца, родени от Робърт Лий Партън, земеделец и строителен работник, и Ави Лий Партън, домакиня. Доли проявява склонност и страст към музиката от ранна възраст, като научава църковни песни и традиционни народни балади от майка си. Партън казва пред списание People през 2020 г.:
„Всички роднини на майка ми бяха много музикални, така че винаги бях сред хора, които свиреха на инструменти и пееха, а майка ми пееше старите песни.“
Като дете Партън е водеща певица и китаристка в местни радио и телевизионни предавания в Ноксвил, Тенеси.
През 1964 г., веднага след завършването си на гимназия, тя заминава за Нашвил, за да се занимава с музика.
Началото на кариерата
В Нашвил Партън става протеже на кънтри певица и звезда от Grand Ole Opry Портър Уагонър. Чрез многократните си участия в неговото телевизионно шоу, Партън печели признание от цял свят. Скоро привлича вниманието на магнатите от музикалната индустрия в RCA Records и впоследствие записва няколко хитови песни – заедно с Уагонър – за лейбъла RCA. Благодарение на връзката си с Уагонър, Партън бързо се утвърждава като една от най-популярните певици в кънтри музиката.
През това време тя издава солови албуми и няколко сингъла, които доказват безспорния ѝ талант като автор на песни. Много от ранните ѝ творби разказват трогателни истории, представящи любовта и живота от женска перспектива, като например „Just Because I’m a Woman“ (1968). През 1970 г. тя постига първия си номер едно в кънтри класацията на Billboard с жизнерадостната песен „Joshua“. Следващата година излиза „Coat of Many Colors“, с интимни текстове, които смесват библейската история за пъстроцветната дреха на Йосиф със спомените на Партън за бедното ѝ детство и майчината любов. През 1973 г. тя има още един хит №1 в кънтри класацията с „Jolene“, в която Партън умолява разбивачка на сърца от песента: „Моля те, не ми вземай мъжа.“
Партън започва да изгражда имидж на „руса бомба“ още в началото на кариерата си и скоро става известна с огромната си тупирана прическа, пищната фигура и блестящите си рокли. Тя често подчертава и самоиронията в своя образ, коментирайки: „Трябва много пари, за да изглеждаш толкова евтино!“
Друго нейно известно остроумие разбива стереотипите за русите жени и публичния ѝ образ, който тя първо засяга в хита си от 1966 г. „Dumb Blonde“: „Не се обиждам от вицове за глупави блондинки, защото знам, че не съм глупава. Също така знам, че не съм блондинка.“
Едновременно с това Партън пише и записва песни, изразяващи гордост от нейните апалашки корени, като искрената „My Tennessee Mountain Home“ (1972).
Солова кариера и пробивът в поп музиката
Партън възнамерявала да остане в шоуто на Портър Уогнър само пет години, но ѝ било трудно да го убеди да я пусне да продължи самостоятелно, дори след още две години участие в програмата. През 1974 г. Партън се разделя с него, като ракзрива емоцията от тази раздяла в песента „I Will Always Love You“. Много години по-късно Партън казва пред The Tennessean:
„Казах: ‘Портър, седни. Написала съм нещо, което трябва да чуеш.’ Запях „I Will Always Love You“, и той започна да плаче. Когато приключих, той каза: ‘Е, по дяволите! Ако го чувстваш толкова силно, тръгвай си — но аз искам да продуцирам тази песен, защото това е най-доброто, което си писала.’“
„I Will Always Love You“ заема първо място в кънтри класацията същата година и се превръща в една от най-популярните и трайни песни на Партън.
След като започва напълно самостоятелна кариера, тя веднага постига успех. През 1975, така и през 1976 г. е избрана за „певица на годината“ от Асоциацията на кънтри музиката (CMA) благодарение на песни като „Jolene“ и „Love Is Like a Butterfly“ (1974).
По-късна музикална кариера и отличия
Партън е въведена в Залата на славата на кънтри музиката през 1999 г. и вЗалата на славата на авторите на песни през 2001 г. Тя получава награда за цялостен принос от Записната академия през 2011 г. Същата година Библиотеката на Конгреса на САЩ добавя песента ѝ „Coat of Many Colors“ в Националния регистър на звукозаписите — списък на записи, смятани за „културно, исторически или естетически значими“. Няколко нейни записа са въведени и в Залата на славата на наградите „Грами“.
Тя продължава да издава успешни албуми, включително Blue Smoke (2014) и Pure & Simple (2016). По-късно издава детски албум I Believe in You (2017), както и няколко госпъл и коледни албума. През 2022 г. Партън е избрана за въвеждане в Рокендрол залата на славата. Въпреки че първоначално е помолила името ѝ да бъде изтеглено от разглеждането — защото не смятала, че „е заслужила правото“, тъй като не е рок изпълнителка — тя приема честта.
Кариера в киното и продуцирането
През 80-те години Партън участва в няколко успешни филма, най-известен сред които е комедията „Nine to Five“ (1980), в която тя играе заедно с Джейн Фонда и Лили Томлин ролите на три жени, които решават да си отмъстят на своя шеф (Дабни Колмън). За ролята си във филма с Бърт Рейнолдс „The Best Little Whorehouse in Texas“ (1982) тя възражда хита си от 1974 г. „I Will Always Love You“. (По-късно Уитни Хюстън записва песента за филма „Бодигард“ от 1992 г. и продава милиони копия.)
През 1989 г. Партън играе една от главните роли в драматичната комедия „Стоманени магнолии“, разказ за група жени от американския Юг.
Партън има краткотрайно телевизионно вариететно шоу „Dolly“ (1976–77 и отново 1987–88 г.), а през 90-те и 2000-те години гостува в много телевизионни сериали и участва в редица филми и телевизионни продукции.
През 2009 г. Партън пише музиката и текстовете за бродуейски мюзикъл по филма 9 to 5; партитурата е номинирана за награда „Тони“. Три години по-късно тя участва заедно с Куин Латифа във филма „Joyful Noise“. Тя е продуцент на много телевизионни проекти, включително телевизионния филм за ранния ѝ живот „Dolly Parton’s Coat of Many Colors“ (2015), последван през следващата година от коледно продължение, в което Партън също участва.
Тя предоставя музиката и е вдъхновител на филма „Dumplin’“ (2018). Нейната музика също вдъхновява антологията „Dolly Parton’s Heartstrings“, която дебютира в Netflix през 2019 г.; Партън участва в нея и е изпълнителен продуцент. По-късно тя продуцира и изиграва ролята на ангел във филма „Dolly Parton’s Christmas on the Square“ (2020), който печели награда „Еми“ за изключителен телевизионен филм.
Dollywood, библиотеката Imagination и други проекти
Освен сценичните и филмовите си дейности, Партън участва в широк спектър от предприемачески и благотворителни инициативи.
През 1986 г. тя открива Dollywood — увеселителен парк, посветен на апалашките традиции — в Големите пушещи планини в източен Тенеси.
Две години по-късно тя създава Фондация Dollywood, организация, чиято цел е да вдъхновява и осигурява образователни ресурси за деца.
През 1995 г. фондацията стартираImagination Library — проект, вдъхновен от факта, че баща ѝ не можел да чете и пише. Партън започва инициативата, за да насърчи детската грамотност в родния си окръг в Тенеси. До XXI век библиотеката Imagination Library се разраства из цялата САЩ и в други страни, като дарява стотици милиони детски книги.
Сред другите ѝ благотворителни усилия е и помощта за разработването на една от ваксините срещу COVID-19 през 2020 г. Тя дарява 1 милион долара на Медицинския център на Университета Вандербилт, обяснявайки пред феновете си през април 2020 г., че е приятелка на лекаря и изследователя Наджи Абумрад. След като ваксината е одобрена, Абумрад казва пред The Washington Post:
„Без никакво съмнение в съзнанието ми, финансирането на Партън направи изследванията по ваксината десет пъти по-бързи, отколкото биха били без него.“
Когато получава своята ваксина на следващата година, Партън насърчава и други да се ваксинират, като споделя видео в социалните мрежи, в което пее „Jolene“, променяйки припева на „Vaccine“.
Книги и други отличия
През 1994 г. Партън публикува автобиографията си „Dolly: My Life and Other Unfinished Business“, която се превръща в бестселър в САЩ. През 2020 г. излиза мемоарът „Dolly Parton, Songteller: My Life in Lyrics“ (в съавторство с Робърт К. Оерман). По-късно тя пише заедно с автора на бестселъри Джеймс Патерсънромана „Run, Rose, Run“, трилър за млада кънтри певица с мистериозно минало, публикуван през 2022 г., само няколко дни след излизането на придружаващия албум.
Приносът на Партън към изкуството и културата на САЩ ѝ носи многобройни награди от организации извън музикалната и филмовата индустрия.
През 2004 г. тя е обявена за „Жива легенда“от Библиотеката на Конгреса за обогатяването на американското културно наследство.
През 2005 г. получава Националния медал на изкуствата от правителството на САЩ.
През 2006 г. е почетена в Центъра "Кенеди" за сценични изкуства във Вашингтон, окръг Колумбия, за цялостните си артистични постижения.
Личен живот
През 1964 г. Партън среща Карл Дийн пред пералня в Нашвил. Той притежавал фирма за асфалтиране. Двамата се женят две години по-късно
Дийн оказва голямо влияние върху кариерата на Партън и вдъхновява песента „Jolene“. Партън веднъж казва:
„Бог беше добър към мен. Той ми даде Карл Дийн. И това беше перфектният мъж, от който имах нужда.“
Партън и Дийн са заедно до смъртта му през 2025 г., когато той е на 82 години.
