Любка Рондова, родена преди 90 години, посвещава повече от четири десетилетия на съхраняването и популяризирането на българските народни традиции. „Струва ми се пея, откак съм се родила“, казва певицата, която превръща песента в своя мисия и връзка с българската идентичност.
„Песента е сила за самосъзнанието на хората. Затова въобще не съм се изненадвала, когато по концерти българи в чужбина ме наричат с имената от моите най-известни песни – Смиляна, Биляна, Калина“, споделя Рондова. „Смиляна“ е нейната визитна картичка и с нея започва и завършва бенефисният ѝ концерт на 19 май 2002 г. в Софийската опера. Сред участниците, дошли да почетат 40-годишната ѝ творческа дейност, са Бойка Присадова, Костадин Гугов, Стоян Борисов, Манол Михайлов, оркестър „Канари“ и ансамбълът „Гоце Делчев“, чиято солистка е близо 30 години.
Рондова е родена в село Шестево, Костурско, днес Сидирохори в Северна Гърция. Дядо ѝ Димитър Илиев, известен като Буджов, е участник в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. През март 1948 г., по време на Гражданската война в Гърция, 12-годишната Любка, двамата ѝ братя и още 28 000 деца на възраст от 2 до 14 години са изведени от страната без родителите си. Първоначално са отведени в бивша Югославия, а след това са разпределени в Полша, Чехословакия, Румъния, Албания, Унгария и други страни от съветския блок.
„Аз знаех от майка ми, от баба и дядо, че сме българи“, разказва певицата. Детството ѝ преминава сред песните на баба ѝ Велика и майка ѝ Веселина. Когато през 2005 г. за първи път след 57 години вижда отново родната си къща, тя си спомня как е казала на баба си: „Бабо, види дека си кладох куклата – там на пенджеро, да ми я чуваш!“
В Полша Любка започва училище и учи полски, руски, гръцки и български език. Там е записана като Любка Рондовска, а в документите ѝ фигурира погърченото име Олимпия Ронта. „Първата азбука, на която прописах, е полската“, казва тя. По-късно, в Прага, майка ѝ започва да ѝ припомня българските песни, научени от дядо ѝ.
С помощта на Международния Червен кръст, след 20 години раздяла, семейството се събира в Прага от Австралия, Узбекистан, Чехия и Полша. Рондова завършва гимназия там, а през 1962 г. получава диплома по филология от Философско-филологическия факултет на Карловия университет.
През 1959 г. баща ѝ Васил я пита защо е записана Рондовска. Година по-късно семейството се установява в София. При пристигането от Прага Любка вижда бедна обстановка, но баща ѝ казва: „Бедно, керко, ама си е у дома. Това е майка България!“
В България тя работи като преводач, екскурзовод, началник на отдел „Научна информация и квалификация“ и отговорен секретар на изданието „Проблеми на рекламата“ в държавното предприятие „Реклама“ към Министерството на културата през 1984–1991 г. Дълги години е началник на отдел „Култура“ и секретар на Съвета за духовно развитие в район „Васил Левски“, днес „Оборище“, в София. Паралелно събира и популяризира песни на българите от Югозападна България.
Истинската ѝ сцена става ансамбълът за народни песни и танци „Гоце Делчев“ към Съюза на македонските културно-просветни дружества в София. Създаденият през 1945 г. ансамбъл има Рондова за солистка от 1960 до 1989 г., а там тя записва и изпява едни от най-популярните си песни.
Наричана „Славеят на Югозападна България“, тя свързва името си с „Смиляна“, „Биляна платно белеше“, „Кальо Калино девойко“, „Църна чума в Македония“, „На гости ти дойдох, Кито моме“, „Цъфнало цвеке шарено“, „Болен ми лежи“, „Айде слушай, калеш бре Ангьо“ и „Велико, бела българко“. Особено се гордее, че е съхранила костурската песен, като изпълнява и десетки произведения от сборниците на братя Миладинови и Кузман Шапкарев.
Освен автентичния фолклор Рондова създава авторски песни по стихове на поети, с които участва във „Пирин фест“. Сред тях са „Велико дульбер бугарко“, „Три коня лудо тераше“ и „Будинска Яна“.
Певицата участва в благотворителни концерти, събори, фестивали и фолклорни празници в България, граничните райони и западните покрайнини. Изявява се на националните събори в Копривщица, „Пирин пее“ край Разлог и „Рожен пее“. Преподава на студенти в Нов български университет и провежда срещи с ученици в училища и читалища, където предава не само песни, но и родолюбие.
Многобройните ѝ записи са съхранени в Златния фонд на Българското национално радио, както и в радио „Благоевград“ и Българската национална телевизия. През 2015 г. е представен филмът „Родени във въздуха“, посветен на певицата.
Песните ѝ звучат на концерти в България, Австралия, Европа, САЩ, Канада, Африка и Азия. Радио „Детройт“ в Мичиган излъчва едночасово предаване с нейни изпълнения, а изданието от 1985 г. е разпространено на касета и дългосвиреща плоча „Родна песен“. По време на Дните на българската култура в САЩ и Канада Рондова изнася 17 концерта. През 1988 г. българската секция на радио „Аделаида“ записва нейни изпълнения по време на едномесечно турне в Австралия, а през 2002 г. радио „Ачик“ в Истанбул излъчва предаване за нея.
Години наред тя участва и в инициативата „Най-дългото хоро“, организирана от продуцентска къща „Пирина“ в различни европейски градове. През 1995 г. „Грами“ издава нови нейни записи на аудиокасета. Албумът „Смиляна“ от 2000 г. съдържа 22 от най-популярните ѝ песни от предходните 20 години. През 2003 г. излиза „Песните са моите деца“ с 15 песни – девет автентични от Костурско и шест авторски. Третият ѝ албум, „Дъщерята на Егея“, е издаден през 2008 г. и включва 19 песни, девет от които с авторска музика.
През 2009 г. Рондова участва в проект на Българското национално радио с народни певци, оркестъра за народна музика на радиото и Теодосий Спасов. Те записват емблематични песни в Мадарската пещера. Издадените аудио- и видеодискове „Магията на Мадара“ са разпространени в български културни центрове и сред българските общности в Украйна, Молдова, Румъния и Северна Македония.
През 2011 г. тя записва с Илия Луков дуетния албум „Хоро се вие“. Година по-късно, заедно с ансамбъл „Гоце Делчев“, създава „Песни от Балканската война“ със седем малко известни или незаписвани песни. Аранжиментите са на Никола Ваклинов, а проектът е реализиран по повод 100-годишнината от Балканските войни.
Между 2001 и 2008 г. арт и фолклорният център „Нестия“ организира над 200 концерта „С песните на Любка Рондова“, в които певицата участва. Преди това тя и главният хореограф Христо Станков се включват в около 300 концертни прояви в България, на Балканите и в Европа, включително в „Най-дългото хоро по Европа“. През 2014 г. центърът започва обучение на деца с нейни песни. Рондова определя това като важен културен мост между поколенията.
Любка Рондова умира на 15 март 2016 г. в София на 79 години след тежко боледуване, като до последно работи в ансамбъл „Гоце Делчев“. Тя е удостоена с орден „Кирил и Методий“ – втора степен, със златен медал „Петко Войвода“ и с орден „Стара планина“ – първа степен, връчен на 22 май 2002 г. за изключителния ѝ принос към българската култура и по повод 40 години творческа дейност. През 2003 г. получава медал „100 години Илинденско-Преображенско въстание“, а през февруари 2015 г. – наградата „Цялостен принос към българския фолклор“.
През 2026 г. 16-ият конкурс за изпълнение на българска народна песен „Любка Рондова“ събира 681 участници с над 180 изпълнения от 21 държави. Победител е осемгодишната Аруна Мира от Аржентина, част от детската група „Методиевчета“ към българското дружество „Кирил и Методий“ в Комодоро Ривадавия. Конкурсът е създаден през 2010 г. под името „Прехвръкна птичка“, а след смъртта на певицата е преименуван в нейна чест.
По повод 90 години от рождението ѝ център „Нестия“ организира през 2026 г. концерти по българското Черноморие. Надпяването и надиграването „Нестия с песните на Любка Рондова“ се провеждат в Свети Влас на 21 август, Несебър на 22 август и Поморие на 23 август, а галаконцертът е в Ахелой на 24 август. Участват солови изпълнители и групи от Черна гора, Беларус, Словакия, Сърбия, Румъния и Украйна.
