Комунистическият принцип за сливането на управляващата партия с държавата се прокарва явно и категорично от “Прогресивна България”.
МВР-ШЕФЪТ ОТКРИ ПАРТИЕН ОФИС В БЕЛИЦА
В петък министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев учреди в Белица общинска организация на партията на властта „Прогресивна България“ в града. Той бе съпроводен с всички атрибути на държавността. Пред местния партиен актив МВР-шефът подчерта, че “смесените региони трябва да бъдат освободени от зависимости и страх.” Разбира се присъствието му именно в Белица, за да открие партиен офиса на управляващите, е знаково - хората трябва да се страхуват, ако не подкрепят политиката на властта.
ВЪТРЕШНИЯТ МНИНИСТЪР С ДИРЕКТНИ ЗАПЛАХИ КЪМ ПОЛИТИЧЕСКИ ОПОНЕНТИ
За да бъде ясно на всички, Демерджиев отправи и директни заплахи: “Вече има производства и проверки, някои хора се озоваха в арестите. Ще има и още действия”.
Не каза нито една дума за проблемите на местните жители. Не каза нищо, което да сплотява, да обединява...
Посещението му в качеството на министър на вътрешните работи, придружено със засилени проверки и коментари по текущи преписки, е знак за използване на репресивния апарат на държавата, в случая МВР, за постигане на политически цели в региона. Всеки друг министър може да върши и партийна дейност, но МВР-шефът не!
ДЕМЕРДЖИЕВ Е В НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА
Българското законодателство забранява на министъра на вътрешните работи да съвместява длъжността си с партийна дейност. Изпълнението на функции в политическа партия е несъвместимо с ръководството на силовото ведомство, тъй като законът изисква МВР да бъде деполитизирана и неутрална институция.
Съгласно Закона за МВР, служителите на министерството не могат да членуват в политически партии и да развиват партийна дейност. Въпреки че самият министър е политическа фигура, неговите правомощия са строго административни и държавни и касаят всички граждани.
Ако един политик бъде назначен за министър на вътрешните работи, практиката и духът на закона изискват той да прекрати или замрази активното си участие в партийното ръководство. Министърът е длъжен да представлява държавата, а не конкретна политическа сила.
Това е драстично нарушено. Вътрешният министър Иван Демержиев е член на ръководството на партия "Прогресвина България"
Шумното откриване на политически офис с участието в партийни срещи по време на официални командировки в качеството на силов министър създава усещане, че държавният ресурс (транспорт, охрана, логистика) обслужва „Прогресивна България“, а министърът открито отправя заплахи срещу свои политически противници.
Използването на поста за откриване на партийни офиси, водене на предизборна кампания, агитация или организиране на структури на конкретна партия (като „Прогресивна България“) е грубо нарушение на принципа за неутралност, който се изисква за МВР и неговото ръководство.
ДЕМЕРДЖИЕВ ПРЕКРАЧВА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ПАРТИЕН ИНТЕРЕС И ДЪРЖАВЕН ПОСТ
Ясно е, че политическото представителство изисква поддържане на контакт с хората. Министърът има право и задължение да информира обществото какви мерки се предприемат срещу купуването на гласове и оказването на натиск над избирателите в смесените райони, проблемът е, че където и да стъпи Демерджиев сее само заплахи.
Така прекрачва тънката линия в българската политика, при която правоприлагането и борбата с корупцията вече са припознати като политическа разправа. И навява онези спомени от времето на комунизма, когато Държавна сигурност и Народната милиция бяха директно подчинени на БКП за разправа с идеологическия враг.
Съзнателно или не, Демерджиев прокарва точно тази линия, доказвайки за пореден път, че размиването на границата между партиен интерес и държавен пост е хроничен проблем за българския преход. Впрочем, същото правеше и Цветан Цветанов по времето, когато беше вътрешен министър на ГЕРБ.
"СМЕСЕНИ РЕГИОНИ" - КОМУНИСТИЧЕСКИ ТЕРМИН В РЕЧНИКА НА ВЪТРЕШНИЯ МИНИСТЪР
Има и още нещо, съществено. Демерджиев отговаря за“смесените райони”, казват източници от правителството. Този термин е въведен в българския политически и административен език през 70-те и 80-те години на XX век в документите на Българската комунистическа партия. Преди масовото му налагане се използваха по-директни описания като „райони с компактно турско/мюсюлманско население“. При подготовката и провеждането на репресивната асимилационна политика на режима, наречена „Възродителния процес“, партийната върхушка умишлено започва да избягва думи като „турци“ и „малцинства“, и въвежда термина “смесени региони”.
Днес местното население счита за обидно термина “смесени региони”, защото е признак за политическо етикетиране, още повече когато се използва за политически спекулации.
За местните жители терминът „смесени райони“ в публичното говорене почти винаги е обвързан с теми като „купуване на гласове“, „натиск“, „феодализъм“ или „етническо напрежение“. Това създава фалшиво усещане, че тези региони са опасни или по-различни от останалата част на България. А Демерджиев говори само и единствено това , когато стъпи в Кърджали или Белица. Местните хора с раздразнение посочват, че думата „смесени“ изкуствено подчертава етническите разлики между българи, турци, роми, помаци, вместо да се акцентира върху общото им съжителство като български граждани.
Демерджиев не съзнава, че говорейки по този начин, обижда, рови в страни рани и фактически разделя. А това е най-опасното.
