Фискалният съвет предупреждава за опасност от дългова спирала и натиск от лихвите. Това става ясно от препоръките му за бюджетната процедура за 2027 г., публикувани днес.
Според съвета натрупването на бюджетни дефицити създава притеснителна тенденция при дълга и лихвените плащания. През 2028 г. лихвените плащания ще достигнат 1,88 млрд. евро, или около 1,3% от БВП. Това отнема фискално пространство – тоест свободен ресурс в бюджета – от ключови сектори като образование и здравеопазване.
Възможна рецесия след 2028 г.
Фискалният съвет е оценил в коя фаза на икономическия цикъл се намира страната. Анализът показва, че няколко средносрочни цикъла приключват, а след 2028 г. отклонението на икономиката от нейния потенциал се свива. Според съвета това означава, че наближава период с възможност за рецесия.
Затова съветът препоръчва фискално усилие от поне 2% от БВП през 2027 г. и поне 1% от БВП през 2028 г. Това означава бюджетът да се подобри с тази сума чрез по-ниски разходи или по-високи приходи. Според съвета това е особено наложително, защото срещу България вече е започнала процедура по свръхдефицит. Това е механизъмът, с който Европейската комисия следи държавите, чийто дефицит надхвърля допустимите 3% от БВП.
Целта е балансиран бюджет, а пътят до него са структурни реформи, настоява съветът.
Държавните служители да плащат повече осигуровки
През 2026 г. държавните служители плащат сами едва 20% от осигурителните си вноски, а останалите 80% поема бюджетът. Фискалният съвет подкрепя идеята през 2027 г. съотношението да стане 40 към 60, както е в частния сектор. В реформата трябва да бъдат включени и военните и полицаите.
Съветът подкрепя и изравняването на това разпределение при магистратите. Това ще олекоти товара върху бюджета.
По-малко чиновници, нови правила за заплатите и пенсиите
Съветът настоява за оптимизиране на разходите за персонал и преструктуриране на администрацията. Мотивът е, че в нея работят много хора, докато населението намалява. Заложеното в момента 10-процентово съкращение на разходите за персонал не е достатъчно – съветът иска по-голямо и трайно свиване.
Според Фискалния съвет трябва трайно да се преразгледат и временно спрените числови правила за заплатите и пенсиите. Съветът смята, че те правят разходите проциклични и проинфлационни – тоест усилват колебанията в икономиката и подхранват инфлацията. Преразглеждането им трябва да даде дългосрочен положителен ефект за бюджета.
Европейските пари да влязат в лимита на разходите
Законът за публичните финанси съдържа правило, което ограничава дяла на държавните разходи в консолидираната фискална програма (КФП) – това е цялостната картина на публичните финанси. През 2020 г. от това правило бяха извадени разходите по сметките за средства от ЕС, за да не се спъва усвояването им.
Фискалният съвет смята, че това изключение трябва да отпадне, а законът да се промени. Аргументът е, че смисълът на правилото е да спира прекомерното разширяване на държавните разходи и влиянието им върху икономиката, а изключението противоречи на тази логика.
Съветът иска и задълбочен анализ защо капиталовите разходи – инвестициите на държавата – не се изпълняват, както и преход към програмно бюджетиране. При него изпълнението на всяка конкретна бюджетна програма може да се проследи прозрачно.
Пенсиите стават все по-еднакви, независимо колко си внасял
Фискалният съвет обръща внимание на уравниловката в размера на пенсиите – разликите между тях се топят и те стават все по-близки по размер. Размерът на пенсията все по-малко зависи от това колко човек е внасял в осигурителната система. Съветът препоръчва реформа на пенсионния модел, която да насърчи втория и третия стълб – спестяванията в лични партиди в пенсионните фондове. Така по-голяма част от пенсията ще идва от натрупаните и инвестирани вноски.
Здравната каса харчи повече, но не по-добре
Разходите на НЗОК по основните пера растат трайно, но това не доказва, че здравните услуги са станали по-ефективни, пише Фискалният съвет. Вместо това се задълбочава зависимостта на касата от все по-големи трансфери от държавния бюджет, с които тя се балансира.
Съветът иска разходите на НЗОК да се представят по програми, за да се вижда за какво отиват парите. Трябва да се изясни и връзката между здравната политика на Министерството на здравеопазването и НЗОК, която плаща за здравните услуги.
Какво казва финансовият министър
За Фискалния съвет най-важно през бюджетната процедура за 2027 г. е да се подобри бюджетното салдо и да се въведат трайни мерки при разходите, подкрепени с реалистични очаквания за приходите.
По-рано вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев заяви, че бюджетът за 2027 г. ще се вмести в тригодишната прогноза на министерството за дефицит от 3,8% от БВП. Това ще стане с нови източници на приходи и по-ниски разходи. Амбицията му е дефицитът да слезе максимално близо до 3% и да се стигне до тази граница, за да приключи процедурата по свръхдефицит.
