Ако нивото на Дунав спадне с още 30 см, АЕЦ „Козлодуй“ ще трябва да бъде спряна. Това каза в предаването „Тази сутрин“ на Би Ти Ви проф. Георги Касчиев, бивш председател на Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй“ и експерт по ядрена енергетика.
Маловодието и жегите вече спряха и ограничиха атомни централи в Европа. Реактори са изключени или работят с намалена мощност в Румъния, Унгария, Франция, Словения и Швейцария.
Единият блок на румънската АЕЦ „Черна вода“ вече е спрян, а според последните разчети вторият може да работи още 9 дни. По горното течение на реката водата вече се покачва и унгарската АЕЦ „Пакш“ започва частично да възстановява мощности. Но по долното - безводието все още създава проблеми и Дунав продължава да пада. Включително и при АЕЦ „Козлодуй“.
„Тази година исторически се достига най-ниското ниво на река Дунав при бреговата помпена станция, която доставя вода за охлаждане на централата АЕЦ „Козлодуй“. В момента то е около 20,62 метра надморска височина“, посочи Касчиев.
По думите му до първото критично ниво остават 10-12 см. Тогава трябва да започне намаляване на мощността по програмата на централата.„ Ако спадне с още 20 см, тогава централата трябва да се спре“.
„Има риск помпите да изпаднат в режим на кавитация и трябва да бъдат изключени. Изключат ли помпите на станцията, това вече означава, че не постъпва вода и не могат да се охлаждат кондензаторите на турбината и централата трябва да бъде спряна. Това трябва да бъде направено превантивно ден и половина преди да се изключат помпите на бреговата помпена станция“, обяни експертът.
Касчиев подчерта, че засега прогнозите са за слабо намаляване. Следващите две седмици вероятно няма да бъде достигнат първият предел.
„Историческите данни показват, че ниското ниво на Дунав много пъти е продължавало чак до средата на октомври. Този месец румънската централа вероятно ще издържи, но пълната картина все още има неопределеност“, смята той.
Касчиев обясни, че румънската централа и унгарската са на самия бряг на Дунав, т.е. черпят вода непосредствено от него и там нивото е много съществено.
„При нас площадката, която са избрали, не е на самия бряг на Дунав. Тя е на 7 км от него. Затова е направена на брега на Дунав една огромна брегова помпена станция в началото на 70-те години. В края на 70-те е разширена за трети, четвърти, пети и шести блок“, каза той.
По думите му действително има 34 помпи, от които по-малко от 20 са нужни за охлаждане. „Водата се отвежда до централата с помощта на канал, дълъг около 7 км. Когато отиде до централата, там вече има централна помпена станция, чиито помпи вече подават вода към съответните потребители“.
„Основно водата се използва за охлаждане на кондензаторите на турбините, за втечняване на парата. Съответно тя се загрява с около 11-12 градуса и чрез втория канал се връща към Дунав“, посочи Касчиев.
Според него няма значение колко вода има под входните колектори на помпите.„ Въпросът е колко има над тях, тъй като този воден стълб създава определено налягане на входа на помпите, което им позволява да работят в нормален режим“.
„Даже сега препоръчителното ниво вече е нарушено - с около 10 см е по-ниско, но това не означава, че помпите не могат да работят. Въпросът е, че ако продължава да пада нивото, може да се стигне до режим на кавитация, когато вече в работата попадат смеси от въздух и вода - мехурчета, които след като попаднат в областта на високото налягане, създават едни огромни вибрации и помпата буквално може да се раздруса“, допълни той.
