Емили Уилсън, чийто превод на Омировия епос беше похвален от Нолан, заяви, че филмът му е грандиозен, но повърхностен и „няма нищо убедително за казване“.
Емили Уилсън е специалист по класическа филология и автор на високо оценения превод на Омировата „Одисея“ от 2017 г. В ранната рекламна кампания за филма Кристофър Нолан похвали нейния превод и специално открои началния му стих: „Разкажи ми за един сложен мъж“.
Въпреки това Уилсън подложи екранизацията на унищожителна критика. По думите ѝ филмът „няма нищо убедително за казване“ и му липсват „психологическа, емоционална, политическа и етическа дълбочина“.
В язвително есе за „Лондон ривю ъв букс“ Уилсън пише:
„Надявах се, че близостта на Нолан с тези Омирови теми може да го изведе до нови творчески висоти и да му позволи да създаде по-правдоподобни образи. Но „Одисея“ съдържа обичайната му комбинация от грандиозност и повърхностност… Визията на филма е твърде объркана, а героите са твърде слабо развити, за да изпълни онова, което наполовина обещава по отношение на големите идеи – макар че се справя много добре с големите взривове и големите великани.“
Уилсън добавя:
„На „Одисея“ на Нолан липсват много от елементите, които правят поемата велика. Филмът няма нищо убедително за казване за времето, паметта, историята, войната или за връзката между славното завръщане на един воин и живота на неговото семейство, противници, бойни другари, приятели и съседи. Липсват му психологическа, емоционална, политическа и етическа дълбочина. Повествователната му структура е трикова. Текстът е ужасен. Нито един от героите няма убедителна мотивация за действията или думите си. Няма сексуални сцени, а цялата храна изглежда отвратително.“
Уилсън отбелязва и възхищението на Нолан от началния стих на нейния превод на „Одисея“: „Разкажи ми за един сложен мъж“, но добавя:
„Бих се срамувала, ако бях написала която и да е част от този сценарий.“
Уилсън, която е ръководител на катедрата и професор по класически изследвания в Университета на Пенсилвания, отправи остри критики и в интервю за „Сънди таймс“:
„Филмът изобщо не ме докосна емоционално. Според мен това отчасти се дължи на факта, че за разлика от Омир, той не е особено добре написан.“
„Героите нямат онази дълбочина, която притежават Омировите персонажи. Питах се: „Наистина ли ме интересува дали този човек ще се върне при жена си?“ Не сте ми дали никаква причина да ме интересува.“
Въпреки това Уилсън признава въздействието, което филмът вече оказва върху познаването на древногръцката литература, както и върху самото кино. По думите ѝ „излизането на „Одисея“ все пак е събитие, което заслужава да бъде отпразнувано“.
Тя посочва:
„Този епос връща публиката в киносалоните… Преводите на „Одисея“, включително и моят, се разграбват от книжарниците… А може би филмът ще убеди някои университетски ръководства да не закриват катедрите си по литература, езици и история.“
„Нолан прави всичко по силите си, за да накара широката публика отново да чете, и съм му благодарна за това.“
Източник: theguardian.com
