Сериозно мнозинство от над две трети се гордее с успеха на DARA – победителката в конкурса „Евровизия“ 2026 г. Ясно изразени са и личните симпатии към певицата, макар далеч по-малко хора да харесват самия музикален стил на „Евровизия“.
Изводите са от независимо изследване на агенция „Мяра“, проведено между 4 и 12 юни сред 817 пълнолетни българи по метода „лице в лице“ с таблети. Изследването не обхваща периода на провеждане на Прайд 2026 в София, както и проведения паралелно „Парад на семейството“.
67,2% от запитаните в национално представително проучване, проведено от „Мяра“ скоро след конкурса „Евровизия“, заявяват, че се гордеят с успеха на DARA. 17,9% процента обаче декларират, че не изпитват гордост от българската представителка. Сред тях изпъкват по-високите възрасти, както и привържениците на по-скептичните към запада политически партии. За недостатъчно запознати с темата се считат 7,9% от запитаните, а останалите се колебаят как да отговорят.

Също така добро е личното отношение към DARA. Значителен дял от 66,7% заявяват, че нагласата им към певицата е положителна, а 11,8% - отрицателна. Колебанието е 14,2%, а още 7,3% твърдят, че не познават победителката от „Евровизия“. И по този индикатор личи широко одобрение сред всички демографски групи и слоеве в обществото с малко повече скептицизъм и колебание сред най-възрастните. Влияние върху нагласите оказват политическите и ценностни ориентации, като по-резервирани са по-консервативните и критични към запада групи.

На този фон обществото ни ясно регистрира разликата между личен, музикален и национален успех и собствени музикални вкусове. Гордостта и симпатиите към DARA значително надвишават феновете на музикалния стил на „Евровизия“ като цяло. Декларираните „фенове“ на стила музика, доминиращ в конкурса „Евровизия“, са 44,1% от всички запитани. 35,4% директно заявяват, че не харесват такъв стил музика. Останалите се колебаят (5,9%) или се считат за недостатъчно запознати с този въпрос (14,6%). И тук разликите отново са изразено възрастови и ценностно-идеологически.

Данните са от независимо изследване от редовната изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 4 и 12 юни 2026 г. сред 817 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.
