Излезе от печат последната книга на акад. Иван Гранитски и проф. Иван Маразов “Брод към необята” - забележителен литературен сборник, който събира поезия и студии върху античната култура, издаден от издателство „Захарий Стоянов“.
"Иван Гранитски живее с митологията (а понякога и в нея), за него тя е извор на метафори, на аксиоми за поведение, на трагично възприятие на света (човекът е еднодневка), но и на орфическия оптимизъм, че със смъртта животът не свършва. Тъй като човекът е роден със свободна воля, той сам си избира пътя. Поемите често използват опозиции: памет – забрава, хаос – космос, черно – бяло, мрачно – светло, нощ – зазоряване, незнание/бездна – знание/светлина и т.н. Чрез тях е описан пътят, защото творението се задвижва от тях.
Поемите на Гранитски са наситено интертекстуални, за да ги разбереш, трябва да познаваш митологичните паралели, които той постоянно прокарва. От друга страна, това е начин да се впише в традицията (37): „Вековната злоба на роба“ (58), „Сянка са нашите дни на земята“ отговаря на античното прозрение „Какво е човекът – сянка на деня“", пише в предговора за книгата проф. Иван Маразов.
Предлагаме ви стихове от "Брод към необята"
ИВАН ГРАНИТСКИ:
Предзнаменования за идещи събития
чертаят кръстен знак
Непредвидимо бъдеще връхлита
като чер маяк
и възли-мълнии разплита
Предчувствия неясни ни разпъват
между надежда и безверие
Разумът е разколебан и се огъва
Празен поглед вперила
волята се спъва
Предсказанията плашещо се сбъдват
Приливите на страха
прииждат и загадъчно обръгва
лицето бледо на греха
Бъдеще пълзи недъгаво
Кои сме и къде сме и защо
носят ни зловещи вихри
Надяваме се на пощада но
съдбата ни злокобно прихва
изблещила кръвясало око
Прошка няма да дочакате
о роде юродив и подъл
Ананке с костеливи пръсти трака
и вашият злощастен вопъл
безславно ще потъне в мрака
- IV.2025 г.
Аз не зная не помня не ровя
в тъмните бездни на мойта душа
Зеят там тъмни и страшни ровове
зловещо се плиска оловна вода
Надзъртат от мрачните гробове
сенките сиви на души омърлушени
загърнати в мантии от огън извезани
Джуджета зловещи във сажди опушени
блъскат трополят и искат да влезнат
в тунелите черни и душни
на тези стряскащи спомени скръбни
И слънце катранено очите изгаря
Ечат и громолят стонове тръбни
прощално пищи обезлюдената вяра
и небесният свод се продънва
Сън ли сънувам злокобен не зная
вихри препускат във мойто сърце
аз съм каторжник окован и отчаян
скитащ в пламтящите бездни без цел
дето хлад смъртен хищно витае
И в бездънната вечност загледан
виждам как мълния синя проблесва
Изпепелен разтерзан но и предан
хилядолетия бродя надвесен
над съдбата си черна и бедна.
- IV.2025 г.
Пътят на идещото е неясен
пред тебе бездната лежи
Върху сърцето ти тежи
предчувствие всевластно
и притиска твоите гърди
Миналото е невъзвратимо
тече реката на живота
Притискат ни подобно котва
безчинства невъобразими
Мълчи народа Жалък ропот
разнася се из кафенета и локали
Пълзи като мъгла отровна
демагогията светска И едва ли
в тази тишина гробовна
Отечеството някой ще пожали
Народе – стряскащите въпросителни
на Апостола не те ли будят
Стърчат връз траурни капители
и стрелят с поглед черни Буди
Къде са новите будители
Мълчи народа Глухо тътнат
клетнишките стонове на унизените
Лъжеводачите народни са безпътни
и даже недостойни за презрение
В бездна адова Отечеството хлътва
- V.2025 г.
Да вървим по пътя неуморно
на Ботев Гео и Вапцаров
и пеем песните моторни
за чест достойнство вяра
които водят все нагоре
Нагоре към небесните предели
осияни от отечествено слънце
Свободни непокорни смели
да искрим подобно мълнии
когато подлеците стрелят
и разстрелват наште идеали
Вярата безстрашна не умира
ала гузните негодници едва ли
що е дълг и чест разбират
нито майчиците жалят
Нагоре все нагоре и напред
Яворов и Дебелянов ще ни водят
Винаги намира се поет
на будни съзаклятници войвода
На живот и смърт напред
И какво ли има да загуби
духом волния човек
Ще строши оковите си груби
и посрещне идещия век
Нагоре го очаква чудо
- VI.2025 г.
С вода и мед възлиянието сториха
и шепотом се молеха за опрощение
ала чуха проглас във простора
Махнете се недостойни и презрени
най-клети вие сте сред хората
Предадохте заветите си бащини
от езика майчин се отказахте
глаголехте и богохулства страшни
сега се гърчите проказни
завихрят ви виелиците прашни
Роде подъл и в разврат потънал
възмездието неотменно ще усетиш
Засмуква те катранения пъкъл
изчезва и надеждицата сетна
и мрак очите ти изпълва
Без чест спечеленото е нетрайно
и ти се къпеше в лъжлива слава
Ала Немезида знае твойте тайни
Зла съдба подлецът заслужава
подвергнат на страдание безкрайно
Превърнати във пепел скверна
разнасяна от вихрите световни
бъдещето тежък дял ще ви отмери
безпаметство и тишина оловна
в преизподнята на мъртви сфери
- VII.2025 г.
По скали и по сокаци
кости на герои се белеят
Гарвани зловещи на орляци
хищно грачат и се реят
И бележат страшни знаци
Любимото Отечество загива
продадено от шепа негодяи
Бащината родна нива
е опустошена И ридаят
майките на юноши бурливи
Те паднаха за родна стряха
за чест достойнство дълг
Българийо за тебе те умряха
застигнати от жребий зъл
И Вазовият стих мълвяха
Лежат в обятията гробни
отчаяни с отворени очи
Политическата зима злобно
отново над България фучи
и людете превръща в роби
Вековната злоба на роба
ще избухне скоро отново
Тътнат свещените гробове
и мъртвите с огнено слово
клеймят продажните скотове
- VIII.2025 г.
За какъв прогрес говорите
Човекът постепенно деградира
Разрушени са подпорите
разклатен е Всемира
А вие спорите
Уж в най-добрия свят
лъжа и подлост властват
Разбойника е най-богат
и сатанински се прехласва
пред идещия Ад
Роботизираха Човека
изтръгнаха душата му
Ценности от памтивека
са в нищото запратени
А вие спите леко
Човечеството пред изчезване
прилича на мравуняк
Лута се из бездната
като обезумял папуняк
Пада мрак беззвезден
Ако загубено е всичко
да почнем отначало
от нежната тревичка
към облачето възсияло
Демиургът ни обича
- VIII.2025 г.
Смъртта препускаща на бледен кон
надвисва вече над Европа
Слепци не виждат кървавия небосклон
не чуват как пред прага тропа
зловещият Мамон
Остават само няколко минути
и ще се превърне всичко в пепел
Воплите на милионите нечути
ще заглъхнат в бурята И недоизпети
скръбните им песни ще се лутат
Човечеството болно ще загине
погубено от собствените грехове
И навярно хилядолетия ще минат
преди Вседържецът да призове
Божата искра в света изстинал
Какви ще бъдат бъдещите хора
Ако волята свободна ги подвежда
отново към злощастните раздори
Не ще дочакат никаква надежда
а гибел както Долу тъй и Горе
Защо тогава животът продължава
несекващите опити с Човека
Дори искрицата надежда заслужава
сред мъртвилото да екне
Човекът е обречен да се възкресява
- VIII.2025 г.
