Основното, върху което работи Министерството на финансите в момента, са параметрите на Бюджет 2026. Това заяви финансовият министър, като подчерта, че се търсят реалистични числа и мерки, които да отразяват действителното състояние на публичните финанси.
„Търсим реалистичните цифри и онзи подход и онези мерки, които да ни доведат до реалното състояние на финансите в държавата“, посочи той.
По думите му в момента се подготвят всички процедури, така че бюджетната процедура за 2026 г. да бъде приключена по график и проектът да бъде внесен в Народното събрание в края на юни.
Министърът коментира и предложения на експерти за допълнителни фискални мерки, включително идеи за оптимизация на разходите и промени в отделни системи.
„Трябват всякакви мерки – и в приходната, и в разходната част, така че да се доближим до реалните числа в бюджета, такива, каквито са подносими“, допълни той.
Паралелно с подготовката на Бюджет 2026 се работи и по параметрите на Бюджет 2027.
„Паралелно с това готвим и съответните изчислени параметри за Бюджет 2027, така че всичко върви по план“, каза още министърът.
Припомняме, че проектобюджетът трябва да бъде внесен в парламента до края на месеца. Според него основното предизвикателство е постигането на устойчив дефицит около 3% чрез мерки с дългосрочен ефект върху държавните финанси.
Междувременно парламентарната Комисия по бюджет и финанси одобри на второ четене промени в т.нар. удължителен закон за бюджета, с които се предвижда увеличаване на тавана на новия държавен дълг до 3,8 млрд. евро. Според текстовете Министерският съвет ще може да поеме нов дълг в размер до 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт, до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г.
Поправката в закона се налага, тъй като според Закона за публичните финанси в условията на удължителен бюджет Министерският съвет може да поема нов държавен дълг единствено с цел рефинансиране на съществуващи задължения до размера на годишните погашения по вече поетия дълг.
Размерът на падежиращия държавен дълг през 2026 година е 1,41 млрд. евро, като нов дълг с този размер вече бе поет от началото на годината, чрез емитиране на държавни ценни книжа на вътрешния пазар, което на практика означава, че правителството не може да тегли нов дълг до приемането на редовен бюджет за тази година.
Източник Dariknews
