Има спешна нужда от финансиране, за да не пострадат общини, бизнес и да не загубим средства, заяви Константин Проданов, депутат от "Прогресивна България" и председател на временната комисия по бюджет и финанси, на брифинг в Народното събрание.
"Прогресивна България" предлага три бюджетни мерки, които целят икономия на средства от държавния бюджет.
В момента сме в условията на удължителен бюджет заради липсата на редовна финансова рамка за тази година. Преди няколко дни внесохме една промяна, която беше свързана с индексацията на минималните пенсии, тъй като те не можеха да бъдат осъвременени по швейцарското правило, понеже това досега не беше предвидено в действащото законодателство. Това беше първата промяна, която внесохме. Сега, между двете четения, в резултат на анализа, който в момента се извършва в Министерството на финансите, предлагаме, с оглед на досегашните резултати, още няколко промени.
Това заяви в Народното събрание председателят на Временната комисия по бюджет и финанси Константин Проданов от ПГ на “Прогресивна България”.
Той даде брифинг във връзка с промени в удължителния закон за бюджета.
Първата е свързана с намаляване на партийната субсидия за един получен глас обясни депутатът. "В момента тя е 4,09 евро на глас, а ние предлагаме да бъде намалена на 3 евро на глас. Тази промяна ще влезе в сила от деня на полагане на клетва на новия парламент, тоест от 30 април тази година", подчерта той.
Проданов обясни, че целта на тази промяна, наред с фискалната икономия, е да се даде пример, че политическата класа, в момент когато финансовата ситуация безспорно е тежка - трябва да поеме своята отговорност. "Налагат се трудни и рестриктивни мерки и затова е важно да започнем от себе си и да дадем ясен пример за солидарност и дисциплина", изтъкна народният представител и допълни, че тя ще бъде гледана във вторник в комисията.
Втората промяна, която предлагат управляващите, е в тавана на държавния дълг. "Според Закона за публичните финанси държавата може да поема дълг само с цел рефинансиране на стари, падежиращи задължения. В рамките на тази година това вече е направено - имаше около 1,4 млрд. евро стари падежиращи задължения, срещу които вече е изтеглен дълг под формата на държавни ценни книжа. Нито удължителният закон в сегашния му вид, нито Законът за публичните финанси предоставят възможност държавата да използва директно дългово финансиране за покриване на текущи нужди или инвестиционни разходи", обясни той.
И беше категоричен, че промяната се налага, за да се даде възможност на МФ да прибегне до допълнително дългово финансиране в размер на 3,8 млрд. евро. Преобладаващата част от тази сума ще бъде използвана за авансово финансиране на проектите по ПВУ.
"Огромната част от плащанията по ПВУ са концентрирани именно през тази година. В рамките на осемте месеца до 31 август, когато трябва да приключат всички плащания, за да можем да претендираме за тяхното възстановяване, предстоят плащания в размер на 4,4 млрд. евро", заяви той.
Третата промяна е свързана с така наречените COVID добавки към пенсиите. "Първоначално размерът им беше различен, а впоследствие се установи на 60 лева месечно. По своята същност това беше временна мярка и според мен трябваше да остане такава. Тя имаше социален характер, а не осигурителен, и в този смисъл включването ѝ в размера на пенсията вероятно не беше най-правилният подход. Но както гласи старата поговорка, няма нищо по-постоянно от временните мерки. Така тази добавка се превърна в постоянна част от пенсиите", подчерта Проданов.
И допълни: "Ние сме наясно, че няма как, особено за една от най-уязвимите групи в обществото - пенсионерите, тази сума да бъде отнета. В същото време обаче е факт, че подобни плащания, които са социални по своя характер, нарушават осигурителния принцип на системата, при който следва да има пряка връзка между направените осигурителни вноски и получаваните права. Нарушаването на този принцип чрез подобни инициативи води до загуба на доверие в самата система и демотивира хората да се осигуряват върху реалните си доходи".
Затова от "Прогресивна България" COVID добавката за настоящите пенсионери да се запази и да не бъде намалявана или премахвана. "От 1 юли обаче тя вече няма да бъде осъвременявана по швейцарското правило. Само частта, представляваща COVID добавка, няма да подлежи на осъвременяване, тъй като целта на швейцарското правило е да актуализира пенсиите, основани на осигурителен стаж и възраст, а не социални плащания. Освен това за новоотпуснатите пенсии след 1 юли COVID добавка вече няма да бъде включвана, защото, както вече отбелязахме, тя представляваше временна антикризисна мярка. COVID кризата приключи", подчерта Проданов.
И беше категоричен, че "няма да вдигаме данъци" на фона на очакваното решение на ЕК за свръхдефиците.
От думите на Проданов стана ясно, че България най-вероятно няма да има редовен държавен бюджет до 1 август. Министерството на финансите още събирало данни за картината на публичните финанси. Досега финансовият министър Гълъб Донев обещаваше, че бюджет ще има от 1 юли, а именно в него се разписва таванът на новия дълг.
Междувременно Министерството на финансите още не е обявило данните за дефицита към края на май, което се очакваше в понеделник.
За намерението на правителството да поиска разрешение на тегли още дълг се разбра от публикуваната законодателна програма на кабинета преди десетина дни, но очевидно управляващите в крачка са установили, че нямат време да минават през заседание на правителството.
Заради липсата на редовен бюджет в момента правителството можеше да изтегли максимум 1.4 млрд. евро дълг, който е достатъчен само за покриване на падежиращият дълг тази година. Тази сума вече беше изтеглена на вътрешния пазар, а лихвите по емисиите започнаха да се качват над 4%.
Заради трупащия се дефицит обаче, който е 1.76 млрд. евро към края на април, започват да възникват и проблеми с управлението на ликвидността на бюджета. Те се задълбочават допълнително и заради необходимото предплащане на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. По думите на Проданов тази година по плана трябва да бъдат направени плащания за 4.4 млрд. евро, а държавата евентуално ще си получи последното плащане от Брюксел чак през декември, което изисква бюджетът да поеме префинансирането.
Проданов обвини служебния финансов министър Георги Клисурски, че е дал невярна информация за финансирани тази година проекти за 0.5 млрд. евро по Плана за възстановяване.
За да може да финансира спокойно трупащия се дефицит и да прави плащания по Плана за възстановяване и устойчивост, кабинетът иска допълнителните 3.8 млрд. евро, въпреки че не е представен дори проект на Бюджет 2026, от който да стане ясно какъв ще е общият нов дълг, който ще се тегли през годината.
Въпросните 3.8 млрд. евро се равняват на около 3% от БВП, но управляващите вече направиха заявки, че не могат да поемат ангажимент, че ще спазят тавана от 3%, което значи, че исканият от тях лимит на дълга вероятно няма да е достатъчен.
