България остава в плановете за бъдещето на огромната част от младите хора, но те вече не я възприемат като даденост, а като личен избор, обвързан с конкретни изисквания към средата и доходите. Това показват данните от новото национално проучване „Живот и работа в България“, реализирано от социологическата агенция JTN и платформата „Bulgaria Wants You“.
Според резултатите от изследването 89% от младежите виждат своето бъдеще у нас, което обаче бележи първия ясен спад от 4% спрямо нивата от 2025 година. Промяната сигнализира за появата на първите пукнатини в доверието на младото поколение, което започва открито да поставя условия, за да остане в страната.
Драматичен скок във финансовите очакванияЕдин от най-сериозните акценти в проучването е рязкото покачване на критериите по отношение на възнагражденията. За младите хора у нас парите вече не са допълнителен стимул, а базово изискване за стартиране на работа. Данните за желаните нетни месечни доходи очертават следните прагове:
846 евро се възприемат като твърде ниско и неприемливо възнаграждение (ръст с 6%);
1 941 евро е сумата, която младежите дефинират като истински „мотивираща“ заплата (скок със 17%);
3 510 евро е желаното възнаграждение, което анкетираните очакват да достигнат в рамките на една година (драматичен ръст от 47%).
За да получат тези доходи, младите българи декларират готовност да положат повече усилия, като 20% от тях изразяват съгласие да работят над стандартните 40 часа седмично.
Край на ерата „работа за сигурност“Традиционният модел, при който служителите търсят трайна стабилност в една компания, бързо губи позиции за сметка на стремежа към независимост. Собственият бизнес, дигиталните ниши и алтернативните източници на средства се превръщат в новата норма на пазара на труда.
Точно 50% от анкетираните вярват, че стартирането на лична дейност е много по-перспективно от наемния труд, а 45% от младежите са готови да изберат доходи като създатели на съдържание в интернет пространството. В същия момент едва 17% от анкетираните притежават ясен професионален план за кариерата си, което създава сериозен риск от липса на професионална ориентация.
"В продължение на няколко години наблюдавахме устойчив ръст на оптимизма. През 2026 г. за първи път виждаме корекция. Това е ясен сигнал – младите не се отказват от България, но започват да поставят условия", коментира Даньо Димитров, управляващ съдружник в JTN. По думите му новото поколение не иска просто заетост, а пълен контрол върху времето и живота си.
Икономическият натиск отлага създаването на семействоПроучването отчита и една силно тревожна социална тенденция – спад с 6% на хората, които планират да създадат семейство и да имат деца в следващите пет години (общо 71%). Основният блокиращ фактор тук се оказва финансовата стабилност, посочена от 41% от респондентите, последвана от желанието за професионална реализация (33%). Когато икономическата несигурност започне да диктува личните емоционални решения, това е сериозен сигнал за проблеми в цялото общество.
Младежите извеждат и три основни приоритета, по които очакват реални действия от новото правителство – ефективна борба с корупцията (48%), качествено образование (38%) и създаване на реални възможности за икономическо развитие в регионите (38%). Ако институциите не отговорят на тези нужди, 30% от анкетираните заявяват в проучването, че са готови да обмислят емиграция.
Националното изследване е проведено през май 2026 година сред 500 мъже и жени на възраст между 18 и 35 години по утвърдената международна методология CAWI.
