Съкращенията на американското финансиране са затруднили реакцията срещу смъртоносната епидемия от ебола, твърдят хуманитарни организации.
Докато смъртоносна епидемия от ебола разтърсва североизточната част на Демократична република Конго, много от организациите на първа линия насочват вниманието към събитията, предшестващи кризата – съкращения на финансирани от САЩ здравни програми, недостиг на жизненоважни медицински консумативи и рязко намаляване на американската подкрепа за глобалното здравеопазване.
Световната здравна организация (СЗО) съобщава, че повече от 100 смъртни случая вероятно са свързани с настоящото огнище, а предполагаемите случаи вече са близо 600. Организацията предупреждава, че „мащабът на епидемията в ДРК е много по-голям“, отколкото се смята към момента.
СЗО допълва, че вирусът – щам Бундибуджо, за който няма специфична ваксина или лечение – вероятно е циркулирал в продължение на месеци, преди да бъде открит.
Според организацията причините за забавеното откриване са няколко: редкият щам на вируса, слабата здравна инфраструктура в селските райони и продължаващите етнически конфликти, които затрудняват тестването и проследяването на заразата.
В същото време забавената реакция поставя под въпрос последиците от съкращенията на американската външна помощ по време на администрацията на Доналд Тръмп, както и решението за оттегляне на САЩ от СЗО – организацията, която координира международните действия при подобни здравни кризи.
Хуманитарни работници и здравни експерти твърдят, че именно тези съкращения са отслабили способността на света да реагира ефективно на епидемията.
Според тях мерките на администрацията на Тръмп са засегнали четири ключови направления: прекратяване на финансирането за СЗО, разпускане на USAID, съкращения в Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и намаляване на здравната помощ за ДР Конго и Уганда – страните в центъра на кризата.
Международният комитет за спасяване (IRC), който има екипи на място в ДРК, заяви, че съкращенията на американското финансиране са допринесли за забавеното откриване на вируса.
„Отслабените системи за наблюдение след сериозните съкращения на здравното финансиране в източната част на ДРК допринесоха за бързата ескалация на настоящата епидемия“, се казва в изявление на организацията.
Хедър Риоч Кер, директор на IRC за ДРК, допълва, че години на недостатъчни инвестиции и последните съкращения са оставили много здравни заведения без защитно оборудване, достатъчен капацитет за наблюдение и подкрепа за медицинските екипи на първа линия.
От Държавния департамент на САЩ обаче отхвърлят обвиненията. Високопоставен служител заяви във вторник, че нито една от реформите по време на администрацията на Тръмп не е възпрепятствала реакцията срещу епидемията.
По думите му програмите за борба с ебола са били запазени, а финансирането е било пренасочено след закриването на USAID.
Здравните власти съобщават, че първият смъртен случай, свързан с настоящото огнище, е регистриран на 20 април в провинция Итури в североизточната част на Конго. Въпреки това епидемията е обявена официално едва на 15 май.
Причината за забавянето е, че тестовете за редкия щам Бундибуджо не са могли да бъдат извършени на място. Пробите е трябвало да бъдат транспортирани на повече от 1600 километра до лаборатория в Киншаса за потвърждение.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио също коментира кризата, като обвини СЗО, че е закъсняла с идентифицирането на вируса.
„Районът е труднодостъпен, намира се в селска зона в страна, разкъсвана от конфликти, което допълнително усложнява ситуацията“, заяви Рубио.
