70 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ 1959–2029
„В ТЕЛЕВИЗИЯТА ЕКИПЪТ Е КАТО ЮМРУК.…”
ВЕЛИЧКО СКОРЧЕВ
Проф.д-р Маргарита Пешева
ВТОРА ЧАСТ. ИМА ЛИ ЕМОЦИЯ В ТВ ЖУРНАЛИСТИКА?
Има ли емоция в тв журналистика?
По случай 55 години БТ, тв водеща Аделина Радева разговаря с Величко Скорчев за мисията на журналистиката в днешно време. „Има ли още копнеж и емоция в журналистиката?” – пита тя своя събеседник. „Има“, отговаря Величко Скорчев, който три десетилетия е упражнявал тази много трудна професия. Не крие, че дори леко ѝ завижда, защото политическият живот и икономиката днес са много по-добре развити. За него, тв занаят е нещо, което трябва да се живее, да се измине дълъг път, като се започне от писаното слово, твоята лична отговорност за написаното като журналист, и се мине през новините. Професионалният респект към новините трябва да се съчетае с тв образ. Ето защо, казва той, „преди първия ефир задължително трябва да изпълниш три неща: Бъди себе си, не лъжи, и бъди верен на зрителя!”
Величко Скорчев от години смята, че БНТ означава още: „българска национална традиция”. За него телевизията е длъжник на хората от малките градове и села. Те имат два часа лично време и са много ефективни по отношение на информацията. Той споделя с известно огорчение, че БНТ чества 55 години, а държавата в това време посреща ново правителство.
На въпрос– „какво е най– хубавото, което ни се е случило в професионалния живот”, Величко и Лора Скорчеви отговарят: –„Изненадата, удоволствието, чудото беше, че накарахме пенсионерите да пишат стихове. А известният поет Валери Петров написа стихотворение за първия и за хилядния брой на предаването”. Величко има собствено мнение за всичко, което се е случило след 1989г. в България. За своите 80 години той работи в телевизията цели 35 години…(1).
Политическият преход след 1989 г. у нас
На въпроса дали вижда светлина в тунела, Величко Скорчев цитира Казандзакис „човек полита, когато стигне ръба на пропастта“. Дали изпитва симпатия към някои политици? Не, защото е отвратен от тяхната жестока безпардонност. В първите години на политическия преход, Величко Скорчев защитава тезата, че всеки тв журналист трябва задължително да мине през писаното слово, което означава – през огромната хилядолетна писмена традиция.
„Не само заради общата култура е важно писаното слово – казва Лора. Татко казваше, че добрите вестникари стават добри телевизионери, защото във вестника преценяваш всяка дума, заради ограниченията на обема в печата. Вестникарите по принцип знаят как всяка дума си тежи на мястото, и къде всъщност ѝ е мястото. Впрочем, татко винаги си пишеше това, което смяташе да изговори на екран. Не вярваше в тоталната импровизация. Казваше, че винаги трябва да си отлично подготвен, за да не ти се налага да импровизираш. Но, трябва да си готов и на това”.
Бащата на сутрешните блокове
Интересно е дали според Лора, нейният баща в онези години е прав в отстояване на телевизионната територия сутрин – предимно на терена на културата, а не – и на терена на политиката?
„Татко много се ядосваше когато политиката навлезе в сутрешните блокове, казва Лора. Според него, сутрешната аудитория – на пенсионерите, майките с малки деца, безработните, учениците, не е трибуна за политически изявления и послания към опонентите. Напълно съм съгласна с него.”
Величко Скорчев, през цялата си журналистическа кариера в БНТ, провежда разнообразни творчески инициативи, които много добре показват неговите творчески възможности.
Визионерство и креативност
През годините, той постоянно има нови идеи, неизменно предлага нови предавания – семеен тв журнал „Домът”, информационно предаване „Софийска хроника”, информационна рубрика „Енциклопедия новини”. Величко Скорчев винаги има една идея вповече, още една визия за обогатяване и разнообразяване на телевизионната програма. Особено когато става дума за БНТ като обществена тв програма.
Величко Скорчев е завършен професионалист, той обикновено знае какво предлага, убеден е, че всяка тв програма се нуждае от обогатяване с повече и разнообразни предавания, които се търсят и очакват от зрителя. И което е много важно при него– той не се отчайва, без значение какъв е резултатът, смело продължава напред. Истински визионер. В онзи далечен период, ето няколко фрагменти от негови идейни проекти за
Нови тв предавания
„Семеен журнал „Домът” си поставя творчески цели да популяризира богатите и здрави традиции на българското семейство, да анализира настъпващите в тях тенденции и промени, да търси опора в общите спомени и преживявания, да подпомага практически семейството в ежедневието чрез конкретни предложения и съвети. Практическата част от журнала е чрез ефективни тв жанрове и форми семейството да получава конкретни полезни съвети за здравето, отглеждането на децата, семейния бюджет, икономичното домакинство и кулинария, вътрешната архитектура и уредба, грижите за цветята, градината, двора, годишната почивка и др. Убеден съм, че активната обратна връзка със зрителите ще роди нови идеи за обогатяване на журнала, който липсва в програмата на БНТ и безспорно е необходим, а и полезен за българското семейство”(2).
–„Софийска хроника” ще осведомява жителите на гр.София за решенията на столичната община за конкретните проблеми и новости в стопанството, транспорта, търговията, за социалната политика и практика, за богатия културен живот в столичния град… В това предаване се включва и тематиката за паметта на София– история, личности, изкуство, култура, архитектура, куриози.” (3).
„Енциклопедия „новини” е информационна рубрика, която прави творчески по-ефективен новинарският седмичен процес. Богатият международен живот дава още по-големи възможности за фокусиране на вниманието на зрителя върху определено събитие, личност, организация от политическия, стопанския и културния свят. Всичко това трябва да става в неразривна естествена връзка с новинарския поток, който подсказва актуалността на определен факт, събитие, организация или термин, чието енциклопедично осветляване възпитава и обогатява информационната култура на зрителя.” (4).
През целия си професионален живот в Българската телевизия Величко Скорчев не се уморява да предлага нови предавания, идеи и тв проекти. Без значение каква е неговата възраст, той докрай е изпълнен с интересни идеи и медийна креативност. Никога не се плаши от завистта и интригите. Знае, че в телевизията могат да ти откраднат конкретна идея за ново предаване, но въобще не могат да ти откраднат тв персона и творческите идеи, които тя неизбежно носи със себе си...
Доказателство за това е неговия медиен опит в Телевизия „7 дни”. В продължение на почти десет години, той създава нови предавания, рубрики, творчески разработва часови пояси, без оглед напредналата си възраст. И днес впечатлява анотацията на бъдещото предаване „Обедник”, в което са позиционирани 20 самостоятелни рубрики!. Величко Скорчев специално подчертава, че предаването предлага на зрителя полезна, очаквана и много необходима семейна информация. (5).
В рубриката „Мисля си”, излъчвана в „Телевизия 7 дни” Величко Скорчев разгръща и подробно аргументира наболели обществени проблеми–съдбата на Балканите и Косово, светинята „История славянобългарска” и преклонението на българите пред нея, ниската раждаемост и демографската катастрофа, пред която България се изправя ,наркотиците и тяхната висока опасност за децата и учениците, Европейската комисия и нейната погрешна енергийна политика, ниската раждаемост и стопяването на българската нация, основните послания към нашите следовници и др. Ето няколко фрагменти от публицистичните есета на Величко Скорчев в тази тв рубрика.
„Мисля си…”
За Отечеството, Косово и НАТО
Величко Скорчев показва голямата си любов към Отечеството. „Бяло, зелено, червено – този свиден и свят символ на българския суверинитет и държавност. Бялото означава миролюбие, трудолюбие и другите български добродетели. Зеленото е символ на приемствеността между държавното знаме и знамената на борците за национално освобождение , на любовта към плодородната ни земя. Червеното е символ на кръвта, пролята в борбите за национална независимост и на готовността на българския народ да брани суверинитета си. Бяло, зелено, червено – това е България, нашата България“. Величко Скорчев продължава полемично: „Всеки, който горещо или конюнктурно твърди, че НАТО е в правото си да защитава етническата толерантност в Косово, е в пропаганден плен, на който разчитат политиците…Член 7 от Устава на НАТО определя условията за военна намеса на пакта – само, ако пряко е застрашена сигурността на държава – членка на НАТО. Косово нито е държава, нито е членка на НАТО. Тогава? За президента на САЩ Бил Клинтън, това бе морален императив на САЩ…Но аз се чудя защо президентът на САЩ не стане инициатор по същия начин да се реши ирландския проблем, този на баските в Испания, или този на кюрдите... Просто не вярвам, че е възможно с една военна кампания да се решат всички проблеми в този регион”.. Издържаха ли нашите политически мъже новият изпит по държавническа зрелост и национална отговорност? Не, разбира се – и управляващи, и опозиция” (6).
„Мисля си…”.
За „История славянобългарска” и Паисий Хилендарски
Още няколко фрагмента от тази публицистична рубрика, които показват чувството на Величко Скорчев на любов и преданост към Родината. Без значение дали става дума за светинята „История славянобългарска” на Паисий, или някои сериозни проблеми, пред които се изправя българската нация, както и заветите към бъдещите поколения българи.
„Преди седмица българите изпратиха в Атон своята най–голяма книга –малката книжчица на легендарния монах Паисий ”История славеноболгарска. Нека спрем да спорим трябваше ли да я връщаме!Това вече е факт!....Някой да е чувал или виждал някъде десетки хиляди хора да стоят на опашка, за да зърнат една своя тетрадчица–светиня?...И стояха начело със своя президент, който в човешкото си откровение се разкъсваше между държавническата мъдрост и далновидност и родолюбивата гордост за може би нелогичната раздяла с нещо свято, българско…Не е ли това националното помирение и съгласие, за които толкова безцелни слова се издумаха?
Искам моите внуци и правнуци да знаят и помнят, че на нашата земя два народа са обединили съдбите си в държава срещу предизвикателствата на времето...След броени дни, американците ще се дивят и цъкат пред българската изложба на шедьоври на тракийското изкуство. Както ние, може би цъкаме пред автосалоните…Той, българинът, може би и след 20 години, ще си купи „Кадилак”, но никой народ, никоя държава не може да си купи минало….”(7) .
„Мисля си…”.
За социалните проблеми и трудните отговори
Величко Скорчев ги формулира много точно, с журналистическа полемика и национална болка. Въпросите „Защо” за жалост имат много тежки отговори:
–„Защо през последните две години средната продължителност на живота у нас намаля с 6 месеца?
–Защо нацията ни се топи с около 20 000 годишно?
–Защо сме в първата десятка по ниска раждаемост?
–Защо в последните години българите масово се отказват от потомство?” (8)
И още десетки „защо”, които показват неговата ярка журналистическа и гражданска позиция. Но Величко Скорчев е непоправим, донякъде отчаян патриот. Ето още един фрагмент от тази рубрика:
„Мисля си…”
За децата и наркотиците
Като тв журналист и гражданин Величко Скорчев се бори срещу наркотиците, които (и вчера и днес) обхващат най-вече подрастващите и младите хора. Данните, които в онези години той изнася, буквално са стряскащи:
„Всеки ден от 30 до 50 души се пристрастяват към наркотиците. Всеки пети ученик е опитвал дрога. Над 10 000 ученици пушат канабис, дори в училище. Средната възрастова граница на дрогиращите е паднала от 18 на 12 години. Лепило дишат деца на 7–8 години. Три и половина пъти са нараснали случаите на смърт от свръхдоза наркотици”
„Никой още дори и не предполага как се лекува наркотичната гангрена на една изпаднала в стопанска, нравствена и духовна беда държава. Държава, чието население годишно намалява с около 50 хиляди души, и която до 2020 г. ще има 2 милиона души по-малко население…Нека погледнем наркотичната истина в очите! Страшна е! Жестока е! Ако обществото ни не осъзнае за какво става дума и не обедини усилията си за тотална борба срещу наркотичното нашествие, нищо добро не ни чака.”(9).
„Мисля си…”
За Европейската комисия и погрешната енергийна политика
Величко Скорчев има ясна журналистическа позиция по този болезнен проблем и за жалост – относно погрешната политика на Европейската комисия в областта на енергетиката.
„България и Литва – казва той– са единствените държави, подписали през 1993 г. задължението да спрем ядрените си реактори в определени срокове при дадени условия. На кого да се сърдим? Ами на себе си! Вървят ожесточени престрелки дали подписаната спогодба в Москва за газа защитава националните ни интереси? Ще има ли посредници, или няма да има? .А може би условието е да бъдат подписани, каквото и да е написано в тях?...Бях чел една дефиниция за демокрация:”Казвате каквото искате, правите каквото ви кажат”. Чудно ли е тогава, че младите и кадърни българи бягат в други демокрации?” (10).
„Мисля си…”
За посланията към следовниците
Тази рубрика съдържа и посланието на Величко Скорчев към неговите внуци и правнуци, които трябва да помнят и уважават миналото:
„Искам моите внуци и правнуци да знаят и помнят, че върху руините на древна материална култура се ражда и разпространява (пак на нашата земя) велика славянска реч и култура, която е пречупила световните верски канони. По същото време в немските земи, суверенът разговаря на немски с конете си…”
„Искам моите внуци да се гордеят, че Боянският майстор в 1269г. е предвестник, а не ехо на европейския Ренесанс”.
–„Искам да знаят песента за цар Иван Шишман, да помнят подвига на Балканджи Йово, всяка година да посещават Копривщица, люлката на романтичната българска революция. Искам на 2 юни винаги да се покланят на саможертвата за България…Искам да помнят колко беди са донесли на държавата ни политическата конюнктура, партийното късогледство и твърдоглавие, сляпото чуждоземно покорство” (11)
Много високата работоспособност, медийно въображение и творческа креативност на Величко Скорчев получават навремето висока оценка от управляващия екип на Телевизия „7 дни”– „Татко беше перфекционист, имаше изключителни изисквания към себе си, но и към другите – казва Лора Скорчева. Тежко преживя пенсионирането си в БНТ – тогава се почувства ненужен, отписан и забравен. Пенсионираха го веднага след като навърши съответната възраст. А всъщност след това близо 10 години работи в търговска медия. Разработи всекидневния обеден часови пояс и сутринта през уикенда с предаванията „Обедник” и „Съботник” в Телевизия „7 дни”. Винаги е смятал, че в това време има потенциал за актуална публицистика и информационно всекидневно предаване, и той го доказа през годините. Неговите предавания в Телевизия „7 дни” имаха най-добрия рейтинг. Днес обедният часови пояс е донякъде мъртво време” (12).
Висока оценка за неговата работа в Телевизия „7 дни”
Ето оценката за неговата работа от проф. Петко Тодоров, който в продължение на 12 години е директор на Телевизия „7дни”:
„Работата на журналиста Величко Скорчев в телевизия „7 дни” се отличаваше с последователност, професионализъм и ясна редакционна отговорност към зрителя. Като водещ на предаванията „Обедник” и „Съботник”, той разработи часовия пояс и създаде разпознаваем стил, в който точността на информацията и уважението към събеседника бяха водещи принципи.
Неговото присъствие в тв ефир носеше увереност и стабилност–качества, които изграждат доверие и дългосрочна връзка с аудиторията. Наричахме го с усмивка „пенсионер –новатор”! Въвеждаше рубрики, изграждаше репортери. Скорчев не просто водеше предаване, а задаваше медиен стандарт. Той работеше с внимание към детайла, подготвяше темите задълбочено и изискваше същото ниво на отдаденост от целия екип. Тази енергия–съчетание от дисциплина, интелект и журналистическа етика–естествено се преля в колегите му и допринесе за изграждането на силна редакционна култура в телевизията.
В рамките на моето 12–годишно ръководство като директор на телевизия”7дни”, мога уверено да отбележа, че приносът на Величко Скорчев беше съществен за утвърждаването на авторитета на медията. Неговата работа не само повиши качеството на съдържанието, но и повиши общественото доверие към телевизията като източник на надеждна и професионално поднесена информация” (13).
Ето какво споделя и Юлия Караджова, журналист в Радио–телевизионен център в гр. Благоевград за съвместната й работа с Величко Скорчев.
„В сутрешния блок „Добър ви ден” на Българската национална телевизия с водещ Величко Скорчев, по негова идея, за първи път в националния ефир конферентно се включваха и телевизионните центрове от страната. Бях водеща от студиото в Регионалния телевизионен център в гр. Благоевград. Той умееше да създава непринудена атмосфера по време на ефира, и в същото време изискваше актуални, интересно поднесени теми, професионално тв поведение и журналистическа прецизност и точност. В началото на 90-те много бяха нашумели така наречените екстрасенси. Две от тях бяха дошли от Монтана в Благоевград и омайваха хората със скритите си възможности. Мнозина се редяха на опашка, за да стигнат до тях на стадиона. Предложих на Величко Скорчев да ги включим в ефир, защото това беше социален феномен, и за моя изненада, той ми разреши. Бях любопитна към тази тема, поради което се опитах да ги представя с най-добри намерения, но Величко с усмивка участваше в разговора , и с шеговит тон завърши темата с надежата да доживеем всички техни предсказания. По-късно и аз се разочаровах от начина, по който те манипулираха хората, но успях да ги покажа в национален ефир. Няма да забравя усмихнатия, топъл и уютен поглед на Величко, който по негов си начин ме караше да тръгвам към студиото подготвена, чиста и неприкосновена. И днес, това е усещането ми за моето ефирно време с него като тв водещ на „Добър ви ден””(14).
Истината като основно житейско кредо
Постоянната необходимост да предлага нови предавания и рубрики преди много години го насочва и към един слоган, който той приема за свое кредо: „Истината – винаги и при всички обстоятелства”. В телевизията, тогава и сега, да превърнеш истината в главна височина и твоя основна цел се иска много кураж и висок професионализъм.
Величко Скорчев винаги съумява да го постигне, той докрай преследва своите цели. Независимо колко големи трудности среща по пътя. Любопитно е дали в онова далечно време Величко Скорчев е имал любим девиз/мисъл, към който постоянно се е придържал в своята работа? В тази връзка, Лора Скорчева казва следното:
„Спомням си, че когато излезе романа „Алхимикът” на Паолу Куелю, му хареса мисълта, че „Човек трябва да следва сърцето си”. Татко я хареса преди манекенките да я открият. Но, не мога да кажа мисъл, която да е определял като свое житейско кредо. Истината беше неговото основно кредо… Никога няма да забравя това, което татко ми каза преди първото ми участие в ефир.
Естествено, че бях адски притеснена. Той хвана лицето ми с ръце, погледна ме в очите и каза: Зайче (така ме наричаше) три неща спазвай и няма страшно: камерата не можеш да я излъжеш, бъди естествена, искрена и себе си, и коленопреклонно уважавай зрителя! Обичаше човешките истории, полезната и любопитна информация, която телевизията предлага. Обичаше да научава нови неща.. Много пъти съм му се обаждала за съвети, когато бях редактор на емисии новини. Най-често съм го питала за логиката на подредбата на емисията. А той винаги ме питаше, преди да ме посъветва–Коя е истината? Кое е важно за хората? Къде му е мястото в историята на деня?...За него беше адски важна истината в новините. Реалността да не се изкривява. Предполагам, че това е и заради годините на социализма, когато истината беше повече метафора, отколкото новинарски материал. Татко винаги ми е казвал, че трябва да бъда информиран човек за това, което се случва и в България, и по света. Че един информиран човек трябва да е адекватен на своето време. Учи и запомняй колкото се може повече–никога не знаеш кога и как това знание ще ти потрябва-така ми казваше татко” (15) .
Телевизията като екипна игра
Интересни са случаите, който показват неговото човеколюбие и медийна колегиалност – не само по време на своята работа в Българската телевизия, но и във всички други места и медии, в които е работил. От епизода в предаването „БНТ завинаги” (12.11.2023) останах с впечатление, че той и неговия екип действително са били едно цяло.
„Те наистина бяха като едно семейство – казва Лора. Подкрепяха се и взаимно се пазеха. Вкъщи се тревожехме или се радвахме за лични семейни събития на колегите на татко. Ходеха си и на гости. Почиваха заедно на станциите на БНТ в Китен и Пампорово. Татко винаги е казвал, че телевизията е екипна игра. И е много важно екипът да се изгражда, пази и развива. Смяташе, че е добре за тв предаване екипът да е един, а не да се върти на ротационен принцип или на отделно дежурство. Всеки опознава спецификата на другия в работата, и така всички работят като смазан механизъм.
Татко казваше, че в телевизията екипът е като юмрук. Показваше го с ръка даже разперваше пръсти и после ги свиваше един по един, за да имаш силата на юмрука всеки пръст трябва да си свърши работата, и всеки пръст е важен. Всеки член на екипа е много важен, и трябва да си свърши работата, за да стане предаването. Помня, че стаята на „Добър ви ден” в телевизията беше много уютна като хол, в който се събира семейството. По стените имаше много картини , художници подаряваха картини на предаването и екипът направи нещо като галерия”(16).
Любовта към БНТ. За цял живот
„За татко, любовта към БНТ беше за цял живот – казва Лора. За него, новините на БНТ си останаха истинският професионален стандарт за бранша. Професионалното равнище, с което всички трябва да се съобразяват. Естествено, много често критикуваше пред телевизора понякога емисията, но кой ли не го прави? За мен, неговото отношение към „По света и у нас” беше като към любим човек - знаеш и виждаш неговите слаби места, но за теб той остава № 1. Гледаше всички новини. Не само на bTV и Нова телевизия. За тях казваше, че са доста кръвожадни, че натягат обстановката, че преекспонират, и невинаги имат всички гледни точки, че на тях им налагат определени политически линии.
Доста сме говорили и за така нареченото менажиране на интереса към новината в търговските медии, той така и не го прие като професионален стандарт за новини. За него новините трябваше да се водят от по–зрели водещи. Според него, това е въпрос на доверие. Разказвал ми е, как е бил на някакъв обмен в телевизията на Тунис или Мароко (не помня точно) и той се впечатлил, че водещите на новините били все готини, сякаш очукани мъже от живота. Оказало се, че са взели за водещи пенсионирани моряци, защото тяхната възраст вдъхва доверие у зрителя…”(17)
Телевизията – като огромна отговорност
„За татко телевизията беше огромна отговорност–казва Лора. За него в тази работа или си изцяло отдаден или по-добре не се захващай. Той ми е казвал, че за да правиш телевизия, трябва да обичаш да разказваш истории и да можеш да разказваш истории. Важно е да можеш да видиш историята навсякъде около теб, и да я разкажеш в подходящия формат . И да не забравяш, че телевизията влиза в дома, сяда на масата при зрителя–това е нейната огромна отговорност, нейното голямо въздействие и влияние.
Много добре казано от него– в телевизията да съхраним ролята на културата. Като не забравяме и колко е важна културата за телевизията като цяло, за образователното равнище на хората, които правят телевизия. Днес това равнище, за съжаление, много често е ниско и показва всеядност и егоцентризъм”(18)
Независимо от неговия критичен тон към съвременната телевизия, Величко Скорчев искрено вярва в нейното бъдеще, и в телевизионната журналистика по принцип. Всъщност тв журналистика се променя, защото възможностите за публична комуникация лавинообразно нарастват.
Както и да се развият нещата занапред, едно е напълно сигурно – Величко Скорчев в онези години е изключителен тв професионалист, твърде образован, много земен и добър колега, който винаги е готов да пророни сълза за човек, който е подложен на терор и унижения. Той е реалист, но заедно с това – и непоправим оптимист. В тв журналистика Величко Скорчев е от един много рядък, и за жалост, вече изчезващ вид – на онези български журналисти, които с много знания и интелектуална съпротива, с търпение и гордост ценят и зорко пазят в телевизията българската народностна традиция и култура. Той е напълно изграден тв журналист, завършен оптимист, който много силно вярва в човека и в доброто. До края на живота си е напълно убеден, че в телевизията, и в сърцата на зрителите Отечеството постоянно трябва да е на първо място!
Неговата тв журналистика е много българска, фокусирана в хората за пример, в добрите дела и възхода на българската нация! През дългите години на професионална тв кариера, за него изцяло е валидно професионалното правило:„Голямата журналистика винаги е искрената и справедливата, красивата и дълбоката”!
Бележки
1. Величко Скорчев. Личен архив
2. Величко Скорчев. Личен архив
3. Величко Скорчев. Личен архив
4. Величко Скорчев. Личен архив
5. Величко Скорчев. Личен архив
6. Величко Скорчев. Личен архив
7. Величко Скорчев. Личен архив
8. Величко Скорчев. Личен архив
9. Величко Скорчев.Личен архив
10. Величко Скорчев.Личен архив
11. Величко Скорчев.Личен архив
12. Маргарита Пешева. Интервю с Петко Тодоров.
13. Маргарита Пешева.Интервю с Юлия Караджова
14. Маргарита Пешева.Интервю с Лора Скорчева
15. Маргарита Пешева.Интервю с Лора Скорчева
16. Маргарита Пешева.Интервю с Лора Скорчева
17. Маргарита Пешева.Интервю с Лора Скорчева
18. Маргарита Пешева.Интервю с Лора Скорчева
