Непознатата история на двореца „Врана“ оживява в мащабно изследване!
На книжния пазар излезе „Врана в короната“ от доц. д-р Ивайло Шалафов – първото по рода си цялостно изследване на емблематичния дворцов комплекс.
Книгата е плод на дългогодишен труд и предлага непознат досега поглед към „Врана“ не само като архитектурен паметник, но и като център на българската държавност през три епохи.
Книгата представлява първото цялостно, задълбочено и документално изследване, посветено на историята на дворцовия комплекс „Врана“ и неговия парк – едно от най-знаковите пространства на българската държавност и култура от края на XIX и XX век.
Създаден по волята и визията на цар Фердинанд, дворецът „Врана“ е не просто архитектурен ансамбъл, а отражение на една епоха, в която стремежът към модерност, наука и европейска културна принадлежност намира своето конкретно изражение. Книгата проследява в детайли този процес – от първите стъпки по придобиването на земите край София, през изграждането на двореца и оформянето на неговия парк като истинска ботаническа колекция със световно значение.
Особено внимание е отделено на личността на цар Фердинанд като учен естественик – страстен изследовател на флората и фауната, признат в научните среди на своето време.
Неговият стремеж да превърне „Врана“ в жив научен и естетически проект се разгръща в книгата чрез богата документална основа и задълбочен анализ.
В изследването се проследява и животът на царското семейство в двореца – като пространство едновременно на държавност и на лична история. Чрез архивни свидетелства и спомени оживяват ежедневието, традициите и атмосферата на това място, както и неговата роля в политическия и дипломатически живот на страната.
За първи път систематизирано са представени данни за ключови международни посещения на държавни глави и политически лидери – от германския кайзер до Фидел Кастро.
Значителна част от книгата е посветена на драматичните събития от средата на XX век – бомбардировките над София, преврата от 9 септември 1944 г., последвалото одържавяване на имота и превръщането му в резиденция на новата власт.
Особено място заемат трагичните обрати около съдбата на цар Борис III – неговото погребение, преместването на тленните му останки и тяхното изчезване – тема, която и до днес остава болезнена и неразрешена в българската историческа памет.
Книгата проследява и съдбата на „Врана“ в десетилетията на социализма, когато постепенно са заличавани следите от неговата първоначална функция и символика, а значителна част от културното наследство е унищожена или разпръсната. На този фон още по-значимо се откроява процесът на възстановяване след 2000 г., когато дворецът отново се превръща в живо място на паметта.
Съществен акцент в изданието е петнадесетгодишната работа по реставрацията на двореца и създаването на исторически институт и музей, посветени на Третото българско царство. Под ръководството на доц. д-р Ивайло Шалафов е извършена мащабна изследователска, реставрационна и събирателска дейност – от издирването на архиви и артефакти до възстановяването на интериори, експозиции и културни пластове, изгубени във времето.
В предговора към книгата Н.В. Симеон II споделя личен и дълбоко емоционален разказ за „Врана“ като дом, като място на детството, но и като сцена на едни от най-драматичните моменти в българската история. Свидетелството му придава на изданието допълнителна стойност – като мост между личната памет и историческото познание.
Той подчертава значението на усилията за възстановяване на двореца и създаването на институция, посветена на историята на Третото българско царство, като акт на отговорност към миналото и бъдещето: „Познаването на миналото в неговата пълнота […] ще ни даде увереност и стабилност като нация.“
„Врана в короната“ впечатлява и със своята визуална концепция. Изданието е богато илюстрирано с редки и непубликувани фотографии от личния царски архив, както и с новооткрити изображения и документи. След съвременна дигитална обработка част от тях са представени в цвят за първи път, което създава възможност за по-пълноценно визуално потапяне в духа на епохата.
Със своя мащаб, задълбоченост и внимание към детайла книгата запълва съществена празнина в българската историография. Тя не просто разказва историята на един дворец, а предлага многопластов прочит на българското минало – през призмата на „трите Българии“: царската, социалистическата и съвременната.
„Врана в короната“ е едновременно научен труд, културен документ и визуално преживяване – книга, която възстановява паметта за едно от най-значимите места в българската история и го връща в съзнанието на днешните читатели.
Основни акценти в изданието:
Научното наследство: Ролята на цар Фердинанд като учен естественик и създаването на парка със световно ботаническо значение.
Дипломация и история: Документирани посещения на ключови фигури от германския кайзер до Фидел Кастро.
Трагични обрати: Нови разкрития за съдбата на тленните останки на цар Борис III и унищожаването на културното наследство по време на социализма.
Уникален архив: Книгата включва редки и непубликувани фотографии, част от които дигитално колоризирани за първи път.
За автора:
Доц. д-р Ивайло Шалафов (род. 1976 г. в София) - Директор на Фонд “Цар Борис и Царица Йоанна” - Царски Дворец “Врана” от 2010 г. Ръководител на царския научен институт с музей. Завършва специалност “Теология”. От 2002 г. е преподавател в Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Защитава докторска степен с дисертационно съчинение на тема: “Княз Фердинанд I и Българската екзархия в периода 1887-1908 г.” През 2013 г. се хабилитира се като редовен доцент по Църковна дипломация и протокол. Научните му публикации и интереси са в областта на историята на Българската царска династия и Третото българско. Има издадем седем монографии и десетки статии в областта. Член на Съюза на учените в България. Пълномощник на Царското семейство за пренасяне тленните останки на цар Фердинанд на българска земя през 2024 г.
Удостоен с Великия кръст с кордон (I. ст.) и Големия офицерски кръст на Царския орден “Св. Александър”. Командир на Ордена “Pro Merito Melitensi” на Суверенния хоспиталиерен военен орден на Св. Иоан от Йерусалим, Родос и Малта. Носител на Почетен възпоменателен кръст “100 години Независима България”.
