Размерът на удръжките при запор върху трудово възнаграждение и пенсии в България вече се изчислява спрямо новата минимална работна заплата от 620,20 евро за 2026 година. Въпреки изричните защити, административни неуредици в държавния апарат продължават да пробиват законовата броня и да оставят длъжниците без гарантирания им екзистенц-минимум.
Новите прагове за 2026 годинаЗаконът изчерпателно определя секвестируемите части от доходите. Според чл. 446 от ГПК, когато нетното възнаграждение е под минималната работна заплата, то е абсолютно защитено и частни или държавни съдебни изпълнители не могат да правят никакви удръжки. За 2026 година този праг категорично е закован на 620,20 евро.
Когато доходите надхвърлят тази граница, тежестта на запора зависи от семейното положение на длъжника. При възнаграждение между една и две минимални заплати (от 620,20 до 1240,40 евро), се удържа до една трета от сумата за лица без деца, и до една четвърт за тези, които издържат наследници.
При доходи между две и четири минимални заплати (до 2480,80 евро) тежестта се увеличава - прибира се половината от заплатата, а ако длъжникът има деца, запорът покрива една трета от нетното възнаграждение. При най-високите доходи над четири минимални заплати се удържа всичко над защитения праг, който е две заплати за бездетни или две и половина за лица с деца.
На практика обаче законовата защита често се разбива в институционалната тромавост. Увеличението на минималната заплата и превалутирането ѝ в началото на годината разкриха сериозен дефект в системата. Националният осигурителен институт (НОИ) не успя навреме да отрази новата защитена сума в базите си данни, което доведе до пълен запор на пенсиите на десетки възрастни хора.
От институцията се оправдаха, че промените изискват технологично време, като обещаха корекции "най-късно до 20 януари". Ситуацията принуди потърпевшите да търсят ръчни механизми и да подават специални декларации, за да спасят минималните си средства за оцеляване.
Пълна забрана за посягане върху социалните помощиКлючов детайл, който често остава скрит за масовия потребител, е пълната несеквестируемост на социалните плащания. Съгласно чл. 114а от Кодекса за социално осигуряване, всякакви социални помощи, обезщетения за майчинство и болнични са абсолютно защитени от запор. Налагането на възбрана върху тях е незаконосъобразно, независимо от размера на дълга към банка или колекторска фирма.
Единственото изключение от всички правила за защита на доходите е дължимата издръжка. Когато запорът е наложен заради неплатена издръжка за дете, законовите ограничения падат, сумата се събира приоритетно и в пълен размер, а останалите кредитори се удовлетворяват от това, което остане.
