Загриженост сред европейските официални лица относно възможни изтичания на информация към Русия е довела до това ЕС тихо да ограничи споделянето на чувствителни материали с Унгария, докато ключови дискусии все повече се провеждат в по-малки и неформални формати, съобщава POLITICO. Според няколко дипломати и служители този подход отразява дългогодишни подозрения към правителството на премиера Виктор Орбан, въпреки че за момента не се очакват формални действия поради опасения, че това може да повлияе на предстоящите парламентарни избори в Унгария на 12 април.
Полският премиер Доналд Туск открито изрази тези опасения, като заяви, че съобщенията за унгарски официални лица, които предават подробности от заседания на Съвета на ЕС на Москва, не са изненадващи и съвпадат с дългогодишните подозрения. Той посочи, че този недостиг на доверие е повлиял на собственото му поведение по време на срещите, ограничавайки интервенциите му само до строго необходимото. Тези коментари последваха доклад, според който Унгария е поддържала близки връзки с Русия през войната в Украйна, включително обвинения, че външният министър Петер Сийярто е използвал почивките по време на срещи на ЕС, за да информира руския външен министър Сергей Лавров.
Дипломатически източници посочват, че тези опасения са допринесли за увеличаване на използването на алтернативни формати за дискусии сред страни със сходни позиции, включително по-малки съюзи и регионални групи като Ваймарския триъгълник, формати на Северна Европа и Балтика и други коалиции. Тези среди позволяват на лидерите да обменят мнения по-свободно, без риск от изтичане на чувствителна информация. Подобни предпазни мерки са били предприемани и в миналото, включително преди срещата на НАТО през 2023 г. във Вилнюс, когато Унгария беше изключена от определени неформални дискусии.
Бившият литовски външен министър Габриелиус Ландсбергис потвърди, че предупреждения за възможни изтичания на информация от унгарска страна са циркулирали още през 2024 г., което е накарало някои официални лица да ограничат споделянето на данни по време на срещи, на които присъстват унгарски представители. Дори е имало обсъждания в рамките на групата „Букурещка деветка“ за евентуално изключване на Унгария поради разногласия относно подкрепата за Украйна.
Будапеща категорично отхвърля обвиненията. Министърът по европейските въпроси Янош Бока ги определи като политически мотивирани „фалшиви новини“, насочени към дискредитиране на управляващата партия Фидес преди изборите. Сийярто също отхвърли твърденията, описвайки ги като необосновани конспиративни теории.
Въпреки отричанията, някои дипломати предполагат, че могат да бъдат въведени допълнителни мерки за сигурност, включително по-строга класификация на документите на ЕС, за да се предотвратят изтичания и да се активират автоматични разследвания при нарушения. Въпреки че тези мерки не се считат за пълно решение, те могат да действат като възпиращ фактор.
Официалните лица отбелязват, че ситуацията е ерозирала доверието в рамките на блока, но по-сериозна реакция вероятно ще зависи от резултата от изборите в Унгария. Също така има предпазливост, че всяко действие срещу Орбан може да бъде използвано от него по време на кампанията. В същото време критиците предупреждават, че близките връзки между Будапеща и Москва продължават да поставят сериозни въпроси относно единството на Европа, особено като се има предвид, че Унгария многократно е блокирала ключови решения, включително финансов пакет от 90 милиарда евро за Украйна.
