Проф. д-р Маргарита Пешева
Според френския медиен изследовател Едгар Морен, телевизията е кръвно обвързана с вторичната индустриализация на човешката душа. Зрителският поглед от малкия екран е колкото индивидуален, толкова и колективен, той отдавна е приучен да поглъща, заедно с хиляди други зрители, една и съща клиширана история всяка вечер, в която героите, конфликтите и техните решения, строго се подчиняват на предварително изградена повествувателна схема.
Телевизията активно участва в изработването на стандартите, на които се подчинява всеки телевизионен разказ: на сериала традиционно се отреждат едни и същи актьори, точно време в програмната схема, определен ден от седмицата. С негова помощ, телевизията удвоява и повтаря човешкото всекидневие, неговите герои и проблеми обикновено напомнят за личните проблеми на зрителя. Телевизионният сериал често е свързан с
ЛИТЕРАТУРАТА
Предимно с линейните дължини на разказа и принципа на изграждане на неговото повествувание. ”Мамник” е роман, който буквално изтреля на върха младия и довчера неизвестен писател Васил Попов, който преди 5 години предложи на читателя оригинална история в жанра фентъзи/хорър, стъпила върху хилядолетната традиция на българския фолклор.
Първоначално публикуван в Storytel Original, романът бързо се превърна в истинска литературна сензация, поетичен разказ за събитията в Трънския край от времето на първата световна война, Ньойския мирен договор и жителите на село Вракула, едно забравено от Бога място, в което хората говорят на местен диалект и безусловно вярват, че зачестилите убийства в тяхната общност се дължат главно на черната птица –мамник, която е злото, с което жителите на селото трябва да се преборят.
Романът е великолепен разказ за житейските предизвикателства, пред които се изправят неговите герои –войната, личните загуби, крахът на илюзиите и чувствата, които ги връхлитат. Той е написан в жанра фентъзи/хорър, и по същество се основава на хилядолетната повествувателна традиция и езикови практики, широко представени във фолклора и вълшебната приказка. Те своеобразно канонизират митовете и преданията на местната народностна общност. Нека видим коя медия стои зад този тв сериал и кои са неговите главни действащи лица?
ТВ ПРОДУКЦИЯ И ПРОДУЦЕНТИТЕ
„Мамник” е тв сериал от 12 епизода, който се продуцира от БНТ като обществена телевизия, „Глобал филмс” и „Фалкънуинг студио” като независими продуценти, и с подкрепата на Националния филмов център. Режисьор и креативен продуцент е Виктор Божинов. Това позволява сериалът да бъде излъчен от две тв програми- обществената БНТ и търговската България Он Еър. Или БНТ като обществена телевизия е в ролята на основен продуцент на качествено тв кино, което надмогва обичайната комерсиалност, сапунените опери и криминалните клишета.
Успоредно с това, се създават условия за развитие на частната тв инициатива, която, за пръв път , влиза в ролята на копродуцент на един особено труден тв жанр като фентъзи/хорър.
Всичко това многократно усилва публичната тежест и медийно значение на този жанр, който досега е много слабо разработен в родната тв практика. Най-вече защото неговият успех изисква отличен сценарий и добре конструирана литературна основа. И още–прецизна режисура, модерна операторска работа и талантливи актьори.
Първото голямо медийно предизвикателство, пред което тв сериал „Мамник”се изправя е неговото цялостно позициониране в жанра
„ ФЕНТЪЗИ /ХОРЪР”
Това е избраният жанр на романа на Васил Попов, който е прецизно написан, със смайваща оригиналност и литературна поетика. В изминалите седем десетилетия на Българската телевизия има само един наистина успешен тв сериал в този жанр–„Порталът”, който се излъчи преди 5 години, но само в 6 епизода. С днешна дата, телевизионното игрище в повествувателната рамка фентъзи/хорър е празно, желаещи почти няма, тъй като това е много трудна и скъпоструваща тв продукция. Тя е по „медийните мускули” на обществена телевизия като БНТ, подкрепена и от частни продуценти. Тази творческа симбиоза, в случая гарантира нужните финансови и творчески средства, които осигуряват производството на тв сериал с високо художествено качество.
Първото излъчване на „Мамник” показва, че творческият риск, поет от продуцентите по същество е оправдан. Най– вярното доказателство за това е големият зрителски интерес от началото до края на излъчването на сериала, а в социалните мрежи постоянно се създават нови групи в негова подкрепа. Медийното предизвикателство е твърде голямо и поради огромната читателска аудитория на романа, която буквално е покорена от неговата оригинална идея и отлична художествена стойност. В това число– и моя милост. Излъчените 12 епизода показват, че в областта на тв сериал
ВСЕКИ ТВОРЧЕСКИ УСПЕХ
Задължително се основава на отличен сценарий, професионална режисура, брилянтна операторска работа, подходяща музика и много талантливи актьори. Телевизионният сериал е разказ, който трябва да бъде разбран и харесан от зрителя, Още повече- в постоянното сравнение на сериала с романа, чийто млад автор довчера е бил напълно неизвестен. В ролята си на консултант, той допуска редица промени в тв разказ, известно „олекотяване” на сюжета, и неговото адаптиране към специфичните изисквания на телевизионния разказ , при който всяко тв изображение е по-силно от хиляди думи.
Ето защо в излъчените 12 епизода, телевизионният вариант на „Мамник” разказва повече с образи и действия, и по-малко– с думи.Тази голяма и съществена тв трансформация на романа не се харесва особено на десетки зрители, които буквално са покорени от неговата художествена стойност. Телевизионните промени, които се правят в сериала, поставят неговото съдържание в повествувателната ниша– „по мотиви от романа”. Тя позволява необходимото разширяване на тв аудитория, която е много голяма и разнородна, в нея участват зрители от различни обществени слоеве и образователни стандарти. Докато романът е разказ, който е предназначен предимно за образовани читатели, които прекрасно познават българската история, българския фолклор, с неговите традиции и обичаи. Литературата в жанра”фентъзи/хорър”по условие предполага специфична читателска аудитория, която има предимно висок образователен статус. Тв сериал в жанра „фентъзи”/хорър” предполага нещо друго– максимално широка аудитория, в която участват зрители, които имат различно образование, интереси и медийна култура. Или тв сериал трябва успешно да измине донякъде опасното разстояние, което отделя концептуалния, много прецизен разказ на добрата литература– от популярния, невинаги толкова прецизен разказ на добрата телевизия. Това разстояние, често е голямо, но то успешно може да се преодолее. Тв сериал „Мамник” показва именно това.
ПРИКАЗНИЯТ ДИСКУРС
В жанра фентъзи/хорър , сценарият се основава предимно на приказния дискурс, който е неотделим от фолклора, от стародавните традиции и обичаи, които всеки народ ревниво пази. Владимир Проп, най-големият изследовател на вълшебната приказка, смята, че приказката е органична част от националния фолклор и неговата историческа поетика.
Проп изхожда от тезата,че в приказката обичайно се запазват следи от изчезнали форми на социален живот, които подлежат на научен анализ. В нея участват обредите, обичаите и митовете. Всички те изграждат фолклора, който националната общност създава и възпроизвежда в дългия бяг на времето. Според Проп, фолклорът генетично не се сближава толкова с литературата, колкото с езика на националната общност.
Романът „Мамник” предлага на читателя оригинална говорна конструкция , която дава съвсем нов екранен живот на традициите, обичаите, като запознава читателя с коренно различните начини на говорене в Трънския край, в сравнение с другите части от българските земи.
Тв сериал се опитва да преизгради в едър план езиковото богатство на романа чрез множество отделни езикови практики и визуални образи, които донякъде създават неповторимата фолклорна атмосфера на романа.
В ПРИКАЗЕН КОНТЕКСТ
Сценарният тв екип въвежда злият демон на мамника, ужасната сила, която сее смърт в родовата общност. Мамникът, по условие е изцяло отрицателен герой, който може да се убие колкото с думи, толкова и с действия, и най-вече– с мълчание. В историята на фолклора, мълчанието често обозначава своеобразното отхвърляне на злото от народностната общност, която по този начин се бори и преборва мамника, като олицетворение на злото, което непременно трябва да бъде победено. Именно затова злото се отхвърля, в сериала неговата конкретна визуална опаковка изглежда малка и недостатъчна, според неговите зрители, които в повечето случаи са запалени почитатели на романа. Но авторският колектив, според мен, избира свой, много верен подход–Мамникът в сериала почти няма широка
ВИЗУАЛНА ЛЕГИТИМАЦИЯ
Неговият визуален образ се появява в цялата си сила и мощ едва във финала на 11 епизод, който е предпоследен.Той има много сполучлива визуална конструкция–прилича на змеят от народните приказки като голяма черна птица, с пламтящи очи и големи черни криле. Сцената с битката на Лазар и Божана с мамника е отлично заснета, и тя показва неравната битка на Мамника с Лазар и Божана, които той не успява напълно да ги победи.
Отделните епизоди в сериала по-скоро философски поставят Мамника в нишата на универсалното зло, с което жителите на Вракула на всяка цена трябва да се преборят. Ето защо те постоянно говорят за неговия страшен предмет, но почти не го показват. Всъщност мамникът е страшният предмет, за който националната общност постоянно разказва, но той много рядко се показва.Което не е недостатък, а по-скоро предимство на целия тв сериал.
Всъщност, жестоката птица мамник, се появява едва в края на сериала. Неговото (почти) цялостно визуално отсъствие, по моя преценка, е съзнателно избран сценарен подход, който в отделните епизоди поставя на фокус основните действащи лица, които са неизбежните жертви на злото, белязани с дълбока рана на гърдите. Именно тази рана е своеобразен „визуален паспорт” и публично послание от Мамника– към народностната общност.
Но правилата на приказката изискват известно преувеличение на злокобните събития , които творческият екип цялостно разгръща в последните три епизода на сериала. А Мамникът, едва в 11 епизод, получава и своят напълно завършен визуален образ. Което означава, че сериалът, с филмова образност, разгръща тази фентъзи-история, великолепно разказана в романа, но по съвсем друг художествен начин, и с други медийни средства. Това, което романът въобще не може да предложи, а тв сериал много щедро предлага, без съмнение е
ТЕЛЕВИЗИОННАТА ИГРА И МУЗИКАТА
Телевизионният разказ в сериала се осъществява от актьорски екип, който е прецизно подбран за твърде характерните персонажи, които изискват от всеки актьор нужния опит и вярна интерпретация на художествените послания, които неговия герой в романа носи със себе си.
Божана в изпълнение на съвсем младата Екатерина Лазаревска прави много убедителна роля, в която бегло се маркират различния цвят на нейните очи, както и любовната й история с Лазар, която в сериала почти отсъства. Единствено в 11 епизод бегло се показва, че между нея и Лазар има любовна интимност.
Майката на Божана, в отличното изпълнение на Ели Скорчева през цялото действие на сериала постоянно се опитва да опази близките си, като избегне страшната сила на надвисналото зло..
Венета, която убива своите деца, в изключителното изпълнение на Надя Дердерян, която наистина заслужава много висока награда за тази своя роля.
Лазар, неговата болка и възкресение, в много вярното изпълнение на Гринго Богдан Григоров.
Музиката в сериала е написана от Петър Дундаков, който е млад композитор, работещ по различни проекти- с Мистерията на българските гласове, ”Песента на ветровете” и др. В отделните епизоди звучи неговата музика, изпълнена с много тревожност и страх. Тя създава нужната емоционална атмосфера на целия тв разказ, развит в жанра фентъзи/хорър.
ДЕФИЦИТИТЕ НА РАЗКАЗА
В тв сериал, разказът неизбежно се изправя пред многобройни дефицити, които се резюмират в редица негови ограничения–във времето и изграждането на характерите на персонажите. Дали и доколко злото трябва постоянно да се показва– във всеки отделен епизод, до каква степен зрителите непрекъснато се нуждаят от ужаса на малкия екран, който традиционно се приема като своеобразна професионална гаранция за оцеляване на жанра фентъзи/хорър в добрата стара телевизия? Нали всички покосени от Мамника имат голяма рана в гърдите, която ги прави донякъде белязани в общността?
Сценарният екип, във всички епизоди на сериала, внимателно контролира визуалния образ на ужасното зло, въплътено в птицата–Мамник. Едва ли е нужно, в отделните си епизоди, той подробно да разгръща визуалния образ на злото. Поради което този медиен дефицит изглежда напълно оправдан.
Сериалът има и други дефицити– в първите епизоди действието се развива много бавно, Божана и полицаят Камен неизменно обикалят селището Вракола, в което се случват странни убийства и злото постоянно дебне зад ъгъла. Между първите епизоди- и развитието на действието във финалните епизоди има доста голяма разлика. Сериалът потегля бавно, първите епизоди са доста илюстративни, интригата на екрана се заплита много по–късно.
Тези дефицити в сценария, в крайна сметка, не осуетяват неговия финален зрителски успех. Той, без съмнение, се дължи на стойностната литературна основа на романа, концептуалната режисура , много убедителната операторска работа и наистина отличната актьорска игра.
РЕЖИСУРАТА И ОПЕРАТОРСКАТА РАБОТА
Виктор Божинов е режисьор и креативен продуцент на този пръв по своя жанр, тв сериал. Неговата филмография предизвиква уважение и професионален респект – той е режисьор на много успешните тв сериали: ”Стъклен дом”, „Под прикритие”,”Столичани вповече”, „Вина”. Като режисьор има ценен опит и в екранизацията на български роман. През 2017 г. дебютира с филма „Възвишение”, създаден по романа на Милен Русков. Въобще, Виктор Божинов днес притежава репутацията на най-добрия режисьор у нас в областа на тв кино. „Мамник, казва той, е може би най-интересния сериал, който съм правил. Защото така се правят нови неща–с риск! Защото така се прави крачка напред, отваряйки врати към нови територии”.
Антон Бакарски е един от най-успешните оператори на тв кино у нас. Той е оператор на филмите :”Възвишение”, „Връзки”, „Под прикритие”, които осъществява заедно с Виктор Божинов. Неговият творчески подпис като оператор носят още филмите „Лошо момиче”, „Четвърта власт”, редица документални и игрални фирми. С Виктор Божинов са много успешен творчески тандем.
Следователно, сериалът „Мамник”, без преувеличение, е явление в българското тв кино. Неговото създаване говори за нужната медийна зрялост и професионално самочувствие на творческия екип, който убедително показва как може да се работи в един особено труден тв жанр като фентъзи/хорър, който досега е неразработен в българската телевизионна практика. Няма нищо по-трудно от това да бъдеш пръв участник в много трудна тв игра, която в национален план, тепърва ще създава своите медийни правила.
Постигнатият творчески успех показва медийната зрялост и обществена роля на БНТ в изминалите седем десетилетия. Както и отличното сътрудничество между обществената и търговската тв инициатива, което вече дава много добри плодове. За българския тв зрител остава голямото удовлетворение, че българското тв кино най-сетне сериозно преодолява опасните предизвикателства на жанра фентъзи/хорър. Което днес му позволява успешно преплува на другия бряг на родната „ телевизионна река”, без да се удави.
