Майката на Николай Златков, който беше открит мъртъв край връх Околчица, публикува емоционално послание в социалните мрежи по повод рождения си ден.Ето какво написа тя:Жълтият цвят, за който много хора ме оплюваха, е цветът на почит към синът ми Ники. Моят любим цвят е жълтият. И както Ники често казваше: “Не че имам любим цвят, но благодарение на теб мога да кажа, че – искам или не – и моят любим е жълтият.“ Днес е рожденият ми ден…Но ще ви разкажа за миналия.Защото този е пуст. Празен. И болезнено лишен от смисъл.Снимките тук са именно от миналия ми рожден ден. Позволявам си да публикувам и снимки на двете прекрасни кучета, които също бяха убити – Дурин и Один.Както и красивата котка Тара, за която никой не говори. Надявам се тя да е успяла да се спаси.Миналата година се качих на хижата в този ден. Всички бяха там… Ники, Сашо, Иво, Ивей, Пламен и Дечо… Всички усмихнати. Всички посрещащи ме с топли прегръдки и смислени пожелания. Дойдоха и Деян и приятелката му – ей така, спонтанно. Седяхме в хола на малки групички и си говорехме.Бях донесла мартенички и за кучетата.Смеехме се. В един момент започна сплитане на плитки – приятелката на Деян се оказа истински артист с косата.Ники много хареса плитките, които тя ми направи.Снимахме се.После от кухнята започнаха да излизат вкусни гозби – Ники беше готвил цял ден.Пет–шест различни ястия.И, разбира се, любимите ми сърми.Ивей ми беше направил две торти – без захар, с мед от собственото им производство.Накрая всички започнаха да подкачат Ники да ми даде да опитам от неговия "специален“ сладолед. Смехът беше неудържим.Той стана, донесе купичка с нещо бяло и тъмни парчета вътре.Обяви с гордост, че това е “ескимоски сладолед" – от мас и парчета месо. Никой не искаше да го яде. Опитах. И естествено – не продължих.А той доволно каза, че е много щастлив, че никой не харесва сладоледа му, защото така ще си го изяде сам.Имаше свещички. Пожелания. Смях. Закачки за това колко бързо остаряваме.Часовете минаваха неусетно – в уют и хармония, които дори думите не могат да опишат.Останахме само с Ники.Както винаги – до късно през нощта.Говорихме за всичко.Никога не успявахме да се наговорим.Винаги оставаше нещо за следващия ден, заследващия път, което да разнищим.На сутринта ме чакаха няколко закуски, приготвени от Ивей.Топъл чай. И прекрасната компания на всеки, който идваше да ме поздрави с "Добро утро“.А днес този ден е без тях.Без нито един от тях.Светлината си отиде от този свят.И на всички нас, които ги познавахме истински, ни остава мъката да живеем в свят, който изглежда лишен от смисъл. Свят, който е тъмен. Мрачен. Злобен.Свят, който си позволява жестокост, без изобщо да знае кои и какви бяха тези хора.И това е безкрайно тъжно.Аз обаче се възприемам за късметлийка.Истински облагодетелстван човек, защото именно аз съм майката на необикновеният… изключителен Ники –силен, мъжествен, честен и достоен във всяко отношение.Надарен с интелект и способности, които малко хора притежават.Със смело сърце, готово да се бори за истината и свободата до край!И с толкова нежна душа, че подаваше ръка на всеки в нужда – дори на тези, които не го заслужаваха.Каквото и да напиша тук ще е крайно недостатъчно, за да обясня какво изключително човешко същество беше Ники.Аз ги познавах. Всеки един от тях.И затова ще бъда вечно благодарна.Благодарна, че имах щастието да се докосна до толкова чисти души, с необятни, блестящи умове.Благодаря ви, че ви имаше в моя живот.
