Освен че е хормон, произвеждан естествено в мозъка, мелатонинът е и една от най-широко използваните добавки за сън в Съединените щати, като милиони хора го приемат с надеждата за по-добър нощен отдих. Често рекламиран като нежно и „естествено“ средство, той се възприема като безвреден, но научните данни за ефектите му извън съня — особено върху сърцето — са значително по-сложни и нееднозначни.
„Мелатонинът е възхваляван заради достъпността и предполагаемата си безопасност, но науката все още трудно разкрива сложните му въздействия“, казва д-р Дорис Чан, кардиолог в NYU Langone. Нарастващ брой изследвания показват, че влиянието му върху сърдечносъдовата система може да бъде както полезно, така и потенциално рисково.
Някои проучвания установяват умерени ползи, като понижаване на нощното кръвно налягане и подобряване на определени показатели за сърдечната функция. Други обаче отчитат повишено кръвно налягане при здрави хора, епизоди на много бавен пулс или по-висок риск от сърдечна недостатъчност, докато част от изследванията не откриват значим ефект.
Мелатонинът действа чрез рецепторите MT₁ и MT₂, които се намират не само в мозъка, но и в кръвоносните съдове и сърдечния мускул, което обяснява потенциалното му влияние върху сърдечната честота и съдовия тонус. Ефектите обаче зависят от дозата, времето на прием, формата на добавката, съпътстващите лекарства и общото здравословно състояние.
По отношение на кръвното налягане резултатите остават смесени. Контролираното освобождаване на мелатонин може леко да понижи нощното налягане при хора с хипертония, но в други случаи ефектът може да бъде противоположен, особено при пациенти със сърдечносъдови заболявания или при комбиниране с медикаменти.
Някои изследвания предполагат, че мелатонинът има кардиопротективни свойства благодарение на антиоксидантния си ефект и може да намали уврежданията на сърцето при инфаркт, инсулт или хирургични интервенции. Клиничното значение на тези резултати обаче остава неясно. Систематичен преглед от 2022 г. не открива последователни ползи за кръвното налягане, коронарната болест или сърдечната функция.
В същото време наблюдателно изследване, представено през 2025 г., установява, че при хора с безсъние продължителният прием на мелатонин е свързан с по-висок риск от развитие на сърдечна недостатъчност. Макар данните да не доказват причинно-следствена връзка, мащабът на асоциацията поражда тревога, особено при хора с вече съществуващ сърдечносъдов риск.
Някои специалисти предупреждават и за възможни взаимодействия с лекарства за кръвно налягане. Поради това експертите препоръчват мелатонинът да се използва предпазливо — в ниски дози, за кратък период и след консултация с лекар, особено при хора със сърдечни заболявания.
Въпреки това добавката обикновено се счита за безопасна при краткосрочна употреба и може да бъде полезна при определени състояния, като работа на смени или джет лаг. Кардиолозите подчертават, че са необходими повече дългосрочни и стандартизирани клинични изследвания, за да се изясни напълно влиянието на мелатонина върху сърдечносъдовото здраве.
